Сливането на два народа в общо държавно образувание не е последвано от доминацията на единия език и отстъпването на другия, нито пък е равен математически сбор от двата езика.
Както вече стана ясно за официозната историчека наука в България гетите са изпарили и те не взимат участие в образуването на българската държава. Това разбира се е под натиска на панславизма и също така, защото трябва да се борави с плъзгавия материал готи ли са гетите или гетите са готи и германи. Така българската историография си е спестила множество главоболия. Пак по влияние на нея българската лингвистика обявила езика на траките за мъртъв и неговорим. Това можем да броим като второ престъпление на българската наука, с приложна насоченост към стъкмистиката. Даже и до ден днешен в БАН съществува институт по тракология и неговото помпозно мнение, че тракийския език е мъртъв се шири по целия свят. Как обаче нямат свян тези велики изследователи, когато с този мъртъв според тях език, разпространяват клеветата, че тракийския и техния роден език е мъртъв. Типично ренегатски нали - еми хората взимат редовно заплати, а тези заплати изпускат ли се. Нещо повече в Абсурдистан се правят нови опити. Институтът по тракология прави високонаучни открития върху един мъртъв език. Чудно е сега след като пациента на този институт по тракология е умрял, ще има ли живи изследвания от този труп. Да твърдиш, че един език е неговорим е нагло, защото ти самия говориш на него. Да твърдиш, че тракийския език е мъртъв е още по нагло. Ами тези траколози са светели с фенер когато трупа на тракийския език е потръпвал. Същите те сега правят изследвания кое от езика е останало и кое е тракийското в Тракия. Еми то бива безобразие, ама чак такова научно безобразие не бива. Правилно са казали хората - "Да се опазим от учените глави".
Българският свещен език се образува от трайното сливане на тракийски, славянски и прабългарски говорни елементи. Тази езикова фузия не извършва през 671-681 година, а приблизително 800 години преди това, със създаването на обща държава между сарматите и дако-гетите. Това обединение е постигнато от Буребиста през 82 пр.н.е. Съюзът е разбит по времето на Децебал от римляните, но не бил окончателно ликвидиран, а се разпрострял върху съседните на Дакия земи, извън обсега на римляните.
Винаги ме е учудвал факта как Аспарух е командвал една армада от славянски, тракийски и прабългарски войски, как се е разбирал с тях. Този въпрос въобще не стои на дневен ред нито на българските лингвисти, нито на българските историци. Сякаш този въпрос да се повдига е табу, сякаш е грешен и забранен въпрос. А този въпрос е есенциален.
В продължение на 8 столетия гети, даки и сармати, на основата на общите си индоезични корени, езиците на тези племена дифундират в общи наречия, обогатени от един огромен езиков запас. Това става на териториите северно от Дунав и между Дунав и Дон. Колкото и да не ни се иска протобългарския език се е формирал там. Сливането на народността на Аспарух - съюз на скити, прабългари и траки с траките от Мизия и със седемте славянски племена, заселили наскоро Мизия, формира окончателното многообразие на езикови елементи в общия спляв на българския език.
Затова ще ви попитам:
1. Кой език ако не българският, има най-богатата синонимика в света. Има ли дума в българската словесност, която да няма сестра или синоним.
2. Кой език притежава най-голямата пластичност и най-гъвкавия синтаксис.
3. Коя страна на толкова малка територия, ще има четири основни диалектни езикови семейства - западно, източно, шопско, родопско и македонско наречие, в които допълнително са съставени от множество локални диалекти.
4. Коя друга страна би имала хоризонтално и вертикално деление на своите диалекти.

Всъщност ако ви прави впечатление, българската официозна история е одрязана като с нож по границите на река Дунав - сякаш нищо българско не е имало на севере от Дунав. Абсурдизмът стига дотам, че Аспарух чак като преминава реката Дунав, става българин, а преди това той е някакъв друг субект. Официалната история с цел да не накърнява правата на съседката ни Румъния и цел прякото следене на река Дунав като граница, довежда до там румънските историци да не се посвенят да си поискат Добруджа, именно защото гетите са били в съюз с даките по времето на Буребиста. Тази непълноценност в историческото мислене дава права на Румъния върху делтата на Дунав и излаз на земите на Черноморието, а дори и на Добруджа. Българската наука сякаш се срамува да заяви, че формирането на българската нация е станало не в земите на Мизия, а в земите на Дакия. Вземайки Добруджа, руснаците вземат Бесарабия от Румъния и я разделят между Молдова и Украйна. Парадоксален, но факт е срама на тази наука. 
Турцизмите не са резултат само влиянието на турския език по време на робството, но и на трайната асимилация на кумани и печенеги от местното население на България преди падането й под османско робство.