Това е крайно нетипично название за тракийско селище в Северна България, тъй като окончанието и корена биса (биза) на подобни ойконими са характерни за областа на фргигийските траки по Черноорското крайбрежие и районите на Колхида и Фригия.
В околностите на карстовия извор Глава Панега през III век преди н.е. е възникнало селище, което носело името Салдобиса.

Край Глава Панега са открити следи от голямо тракийско селище със светилище на древнотракийското божество Панака. По-късно тракийците издигнали и светилищата на божествата Хигия и Телефор. От името Панака вероятно произхожда и името Панега. Траките са смятали извора за лековит. Разкопките на археолога проф. Добруски през 1903 г. показаха, че и римляните са смятали извора за целебен и свещен. Те построили туксветилище — санаториум, асклепион, посветени на бога-лечител Ескулап.
В асклепиона римляните хвърляли монети и оброчни плочки, посветени на Хигия, Ескулап и натракийския конник. Археолозите намериха много от тях. Там те откриха и пиедестала на статуята на бога на здравето.

Името произлиза от индоиранската дума за сол в нейния келтски вариант - salt и тракийската дума биса от бисос - дълбок. Общото наименование звучало Салтобиса, което в последствие се трансформирало в Салдобиса и семантичен превод звучало като "селището на дълбокия солен извор", заради високото карбонатно съдържание на водата, която след изпаряване остава следи от сол. Ландшафтната обвързаност на древното селище с изворните езера на Глава Панега е обяснението, защо в ойконима присъства думата "дълбок" - бисос. Поради присъствието на римляни в поселението на Салдобиса можем да допуснем и своеобразна римска теза за етимологията на селището, в която се съчетава специфичното изворно явлениев в карстовите езера подводната струя да образува големи "скачащи" кръгове на повърхността и вероятно това е впечатлявало древните, използвайки латинската дума за "скок" - saltus и тракийската дума бисос, което в отлична степен се асоциира с поведението на водния поток при езерата "скачащ(извиращ) от дълбоко".
И двете етимологични теории са еднакво възможни особено първата от тях като се има предвид близостта на келтското племе скордиски до географската област на извора Глава Панега и трайното присъствие на келти и траки през периода от III век преди н.е. Все пак втората теория отстъпва на първата в значителна степен чрез факта, че появата на римляните в Мизия е доста по-късно във времето, но пък е възможно името на селището да се е променяло и до нас да е достигнал само трако-римския вариант, отразен в Певтингеровата карта от 15 век.  

Точна инскрипция на названието на селището от автентичен епиграфски паментник:
Σ αλδοβυισσηνη Aσk ληпιω.