В последните минути с мен,
преди да отпътувам,
не питай за ти за моя блян,
нито за седемте ми
смъртни гряха,
нали сега със теб
ни е добре,
ти искаш ме,
аз искам те
и нищо не крия,
но за живота си със теб,
остави ме да мечтая.
В последните минути с мен
преди раздяла,
не питай ти
за мойте смъртни гряха,
а остави вода
за мойто цвете
и спомена пази
за моя ден с мечтата.

Къде отиваш?
Знам ти греховете.
Защо към тях и нови ще прибавяш?
Оставяш ме и пак ме молиш.
Вода да ти оставям.
За твойто цвете.
Забрави ли за дъждовете?

това допълнение и този отговор вече сто процентово ми харесаха - завързваш качествени диалози с течение на времето - бива си те

Просто се закачам, забавлявам се. Твоя Дафне :)