Постинг
20.09.2009 19:09 -
Произход на съвременната дума "киликандзер"
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 20161 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2016 17:26
Прочетен: 20161 Коментари: 5 Гласове:
6
Последна промяна: 06.03.2016 17:26
Това интересно съществително име е разпространена широко в Северна България и носи своя произход от калаконджер, което на прабългарски означава голяма червена горска мравка. Също така е интересно, че това не е книжовна, а по-скоро диалектна и фолклорна дума. Тя само свидетелства каква консервативна основа има човешкия език и колко трудно изчезва културно наследство на един народ дори и при насилствени причини, каквито по нашите земи има доста.
Вероятно силната семантична специфика на думата калаконджер в по-късни времена е започнала да означава всякакъв тип насекомо. Това е така защото и днес българите от Север наричат всяка една буболечка с името киликандзер, без да знаят какво точно значи тя. Налице е придобиване на диалектическа гражданственост към тази запазена в сравнително малко райони на страната дума. Само че и днес думата калакоджер или киликандзер, което имат идентична етимологична основа (калакоджер=киликандзер), се употребяват само за страшни и монстрозни насекоми, а не за всеки вид насекомо. Следователно съвременното семантично значение на думата при точен превод е "страшно насекомо". Разбира се в диалектния език думата се употребява и за редица неща с дребни размери.
Заради продължителното влияние на турският език върху българския, в последствие корена кала и кили се превръща в кара, което придобива значението на черен, но отново се запазва контекста на страшен. Получават се поредица от думи запазени с различно звучене от влиянията на различните диалекти в страната като караконджул, караконджел, каракондзели и други. Това обяснение може да търпи критично отношение, тъй като в трако-българските думи съществува точно и конкретно значение на думата кара, което значи гора и също така планина. Макар корените на думата калаконкжер и караконджер да са различни, те са феноменално сляти в семантично отношение в смисъла на техните словесни семантични граници за насекомо, разбира се със съответните различия в тази сематика. И тъй като това са само диалектни думи, които нямат книжовен аналог, тяхната реконструкция е твърде сложна, но при изтъкнатите вече разяснения семантичната диференция между киликандзер и караконджер се предполага, че в първия случай се фиксира значението за малко насекомо, а втория случай (караконджер) се фиксира значението на голямо и страшно горско насекомо- мравка. Тъй като някои от горските мравки са летящи насекоми, в това название по аналогия се включват и всички останали горски насекоми в някои краища на България, особено в Северна България.
Така във фолклора се получава наименованието на неопределено, но страшно и нечисто горско същество, което тормози и убива хора и осмелилите се в полунощ преди първи петли. Вероятно точния превод във фолклора на определени български райони е загубил значението на думата и след нейното турцизиране са запазени известни семантични елементи от нея като страшен и горски, но реалното семантично значение на мравката е изчезнало. По този начин думата киликандзер и мост за свързването на старобългарската дума за червена орска мравка - калаконджер към думата караконджул, каракондзел, тъй като в днешен аспект само тя се използва в смисъла на "страшно, неприятно и досадно насекомо".
Заради по-лесно изговаряне думата киликандзер е използва като диалектна форма в нейната кратка и лесна за изговоряне дума "киликанзер". Други диалектни варианти със смисъла на зъл нощен дух са караконджер, караконджо, короконджул и караконджел, конджер. Тези варианти се считат в настоящото проучване за произлезли от старобългарската дума калаконджер - голяма червена горска мравка.
Учудващо е, че една толкова необикновена и нетипична дума може да крие в своите корени и генезис толкова конкретна и ясна представа за себе си, а да бъде разбирана от народа, който я употребява за съвсем различна семантична стойност.
По всяка вероятност думата прониква през гръцки от καλικάντζαρος- фантастично фолклорно страшно същество, известно като пагана или трагоподис. В действителност тази дума идва от една дума спомената за първи път от Аристотел: κάνθαρος - торен бръмбар, както и особен вид бръмбар, наречен "испанска муха" (Lytta vesicatoria) като в рекапитулация καλικάνθαρος значи красив бръмбар, но също така се превежда като "бръмбар на наслаждението". Според Аристофан и Аристотел кантарос е и името на египетския бръмбар скарабей. В дрeвността това насекомо е било известно с афродизиачните свойства на отровния при предозиране алкалоид кантаридин.
Автор: Димитър Георгиев- Даков
Вероятно силната семантична специфика на думата калаконджер в по-късни времена е започнала да означава всякакъв тип насекомо. Това е така защото и днес българите от Север наричат всяка една буболечка с името киликандзер, без да знаят какво точно значи тя. Налице е придобиване на диалектическа гражданственост към тази запазена в сравнително малко райони на страната дума. Само че и днес думата калакоджер или киликандзер, което имат идентична етимологична основа (калакоджер=киликандзер), се употребяват само за страшни и монстрозни насекоми, а не за всеки вид насекомо. Следователно съвременното семантично значение на думата при точен превод е "страшно насекомо". Разбира се в диалектния език думата се употребява и за редица неща с дребни размери.
Заради продължителното влияние на турският език върху българския, в последствие корена кала и кили се превръща в кара, което придобива значението на черен, но отново се запазва контекста на страшен. Получават се поредица от думи запазени с различно звучене от влиянията на различните диалекти в страната като караконджул, караконджел, каракондзели и други. Това обяснение може да търпи критично отношение, тъй като в трако-българските думи съществува точно и конкретно значение на думата кара, което значи гора и също така планина. Макар корените на думата калаконкжер и караконджер да са различни, те са феноменално сляти в семантично отношение в смисъла на техните словесни семантични граници за насекомо, разбира се със съответните различия в тази сематика. И тъй като това са само диалектни думи, които нямат книжовен аналог, тяхната реконструкция е твърде сложна, но при изтъкнатите вече разяснения семантичната диференция между киликандзер и караконджер се предполага, че в първия случай се фиксира значението за малко насекомо, а втория случай (караконджер) се фиксира значението на голямо и страшно горско насекомо- мравка. Тъй като някои от горските мравки са летящи насекоми, в това название по аналогия се включват и всички останали горски насекоми в някои краища на България, особено в Северна България.
Така във фолклора се получава наименованието на неопределено, но страшно и нечисто горско същество, което тормози и убива хора и осмелилите се в полунощ преди първи петли. Вероятно точния превод във фолклора на определени български райони е загубил значението на думата и след нейното турцизиране са запазени известни семантични елементи от нея като страшен и горски, но реалното семантично значение на мравката е изчезнало. По този начин думата киликандзер и мост за свързването на старобългарската дума за червена орска мравка - калаконджер към думата караконджул, каракондзел, тъй като в днешен аспект само тя се използва в смисъла на "страшно, неприятно и досадно насекомо".
Заради по-лесно изговаряне думата киликандзер е използва като диалектна форма в нейната кратка и лесна за изговоряне дума "киликанзер". Други диалектни варианти със смисъла на зъл нощен дух са караконджер, караконджо, короконджул и караконджел, конджер. Тези варианти се считат в настоящото проучване за произлезли от старобългарската дума калаконджер - голяма червена горска мравка.
Учудващо е, че една толкова необикновена и нетипична дума може да крие в своите корени и генезис толкова конкретна и ясна представа за себе си, а да бъде разбирана от народа, който я употребява за съвсем различна семантична стойност.
По всяка вероятност думата прониква през гръцки от καλικάντζαρος- фантастично фолклорно страшно същество, известно като пагана или трагоподис. В действителност тази дума идва от една дума спомената за първи път от Аристотел: κάνθαρος - торен бръмбар, както и особен вид бръмбар, наречен "испанска муха" (Lytta vesicatoria) като в рекапитулация καλικάνθαρος значи красив бръмбар, но също така се превежда като "бръмбар на наслаждението". Според Аристофан и Аристотел кантарос е и името на египетския бръмбар скарабей. В дрeвността това насекомо е било известно с афродизиачните свойства на отровния при предозиране алкалоид кантаридин.
Автор: Димитър Георгиев- Даков
Вълнообразно
Защо италианците са най-добри, когато ст...
Защо италианците са най-добри, когато ст...
Защо италианците са най-добри, когато ст...
Защо италианците са най-добри, когато ст...
Защо италианците са най-добри, когато ст...
Футболни прогнози всеки ден ... безплатн...
Семинар с Мадлен Алгафари (12-13 февруар...
Ха, да ви питам!
Семинар с Мадлен Алгафари (12-13 февруар...
Ха, да ви питам!
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Белроа
20.09.2009 23:03
20.09.2009 23:03
Много интересeн произход на думата киликандзер, а музиката е страхотна:)))
Поздрави!
Не ходи по късна доба
да не срещнеш таласъми,
киликандзери летящи
трепеме ги със налъми.
цитирайПоздрави!
Не ходи по късна доба
да не срещнеш таласъми,
киликандзери летящи
трепеме ги със налъми.
2.
анонимен -
kilikanzer
24.10.2010 13:16
24.10.2010 13:16
Дойдохме си на думата!
цитирайза интересното материалче. Г-н Даков, имате ли и други тълкувания на подобни изгубени традиционни /не казвам диалектни/ думи във вашата колекция?
цитирайhttp://toponimi.hit.bg/
цитирайнямам
цитирайТърсене