Гневът и унижението, болката и принизяването, карат жената да се чувства непростителна след дефлорация. Жената не може да прощава. Нещо повече - жената, за разлика от мъжа не забравя. Новата физиологична промяна и възприемането на промяната като "дупка", карат жената да изпитва трайна неудовлетвореност, постоянно чувство на психологическа изостреност и непростителност към дефлоратора. Пълното психологическо невежество карат културата на белия човек да цени чистотата и непорочността на жената като огромна ценност преди брака и като гаранция за щастливо брачно съжителство. Тъкмо обратното - диваците имат по-добро разбиране за този феномен.
Ако мъж се ожени за девствена жена, той става психологичен роб на жена си, а жената се сдобива с нов агресор, неприятел и потенциален враг оттогава насетне. Жената прехвърля всички свои отговорности и вини върху мъжа си, не живее с него в дух на разбирателство, изисква от него повече, отколкото при други обстоятелства. Мого от жените оформят специфични психологични защити към собствения си мъж до края на живота си, без да изпитат вина и угризения за своето държание към него. Естествено жертвата е мъжа, без да го съзнава. 
В този случай щастливи бракове се изграждат при тези двойки, в които не се намесват ефектите от синдрома на девственицата.
Психологичните загуби за жената по време на дефлорацията са неизброими и строго индивидуално-специфични - но най-важни остават гнева, болката, липсата на емпатия, липсата на съпричастие в акта, изцяло прехвърляне на отговорности и вини на дефлоратора, болката по време на акта, трайно и стабилно душевно нараняване, поставяне в нова социална и биологична функция, съпротива към промяната, нежелание за стъпване от етапа на незрелост в етапа на зрелост - тъга по детството, чувство за катастрофичност, изострена фантазия и мнителност, невъзможност да се изпита удоволствено изживяване с партньора, заради спомена от болката.
Подобен синдром често е кастрофален за семейния и психичния живот на мъжа и води до трайни и сериозни огорчения и от двете страни.
Друг е проблема за жената, че това не се осъзнава лесно или почти никога.
За раждането си никой не може да вини майка си и баща си, както и за своя пол, но за своето обезчестяване жената избира само един закономерен виновник - дефлоратора си, и това става напълно несъзнавано и независимо от нея.

че не се омъжих за дефлораторът си...Но това хич не ми пречи да си спомням често за него с любов..Тихо,да не чуе съпругът ми.

не бе така...тука си ни описал жените като някви чудовища.....аз не си мразя 1-вия мъж......и защо пак мъжа да е жертвата????

жените не са чудовища - те са похитени, дори тогава когато желаят похищунието си. От тези гледна точка те също са жертви.
Мъжът не е жертва на акта на дефлорацията, той е жертвата в последствие.

добре го написа за похищението - така...но не всички дефлолирани после правят мъжа в жертва...:)

всички - без изключение - друг е проблема, че това не се осъзнава лесно или почти никога.
За раждането си никой не може да вини байка си и баща си, както и за своя пол, но за своето обезчестяване жената избира само един виновник - дефлоратори си, и това става напълно несъзнавано и независимо от нея.

но защо да го обвинява за някои неща, тов ане мога да разбера, че и секс да не иска после да прави с него с удоволствие....

прочети и това и ще разбереш

някои аспекти от синдрома нямат задължителни аспекти за всяка една жена - те имат индивидуално проявление

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/07/31/dve-kartini-s-analiz-ot-artemisiia-djentilechi.372565