За времето 671-679 Аспарух не нарушава границите на империята на Византия, с което е сигурен в политико-военната стабилност на южния фланг на заеманата от него Дунавска делта. Това се дължи както на подготовката за война с Византия, така и на непрекъснатите атаки на хазарите и аварите от Север. При това хазарските военни отряди са създавали постоянни военни формирования между реките Днепър и Днестър, особено водени от страха Аспарух да възстанови Великата България на баща си след неуспешния опит да превземе престола на брат си БатБаян. Хазарите желаели да преустановят миграцията на българи към Аспарух, в резултат на което Аспарух е водил поредни години спасителни операции на прииждащите българи. Новите попълнения били ангажирани в копаенето на масивни ровове срещу хазарите. Аспарух бил притиснат като в сандвик, затова стректно спазвал условието за ненападение срещу Византия и запазвал териториалните претенции на империя не нарушавайки границите. Това не давало основание на Византия да предприеме военен поход срещу българите. След като се справил с постоянния натиск на хазарите и укрепвайки своите военни сили, а вероятно сключвайки договор с небълргаски племена, от двете страни на Дунава, Аспарух за първи път създал условия за провокация црез навлизането му в Тракия. Обсадата на Одесос била друга причина Константин Погонат да подготви военен поход към Аспарух. Така Аспарух за периода 671-679 спечелил време и свел до минимум хазарските атаки от север, подсигурил гърба си, провокирал противника на негова територия и вероятно плячкосал земите на ромеите, готвейки се за военен удар, в чиято войска била нужна участието на наемници, а същевременно водил трайна консервативна политика на мирно съжителство с империята, зает с отблъскването на хазарите. Класическата тенденция външнополитическата дипломация на ромеите за възбуждане на хазарите да нападат Аспарух, очевидно била разгадана, за да нападне Аспарух внезапно ромеите през 680.