Освен неудържимата сила на северноафриканските племена, наречени вандали, наред с готите, учените подозират сразяването на римската империя от болест като маларията. Изследванията на кости от деца, погребани в глинени съдове, сочат, че маларията е основен източник на заболеваемост. Тя обаче не е е могла да бъде примина за политическата катастрофа в Рим. Нямаме и подобни исторически свидетелства. Засилената търговия в Рим сблъсква градското население с нови особено опасни зарази. Древните не са имали и начини как да открият и да се борят с болестта. Най-вероятно Нумидия и Египет са били главните звена от където маларията е проникнала в римската империя. Маларията е една от особено опасните тропически инфекции, за която в древността нямаме сведения да е лекувана успешно. Може би това е деморализирало армията, което наред с политическата криза и вакуум на управлението на Хонорий е довело до пълен крах на империята. Нумидийците живеещи в Рим и цяла Италия, както и заможните граждани от Египет, вероятно са пренесли маларията в блатистото поречие на Тибър, която съществува реално в Италия до 1940 година. Това е сегашната теория. Предишната теория бе свързана с нахлуването на комари от Северна Африка, но това е недопустимо в условията на сухия климат в Южна Италия.
Заразените граждани от тропичните провинции сами по себе си не могат да заразяват с малария, но са могли да бъдат резервоар, от който постоянно да са били източник на зараза и в последствие да са пренесли маларията сред комарите на Италия. Най-потърпевши от маларията са били пристанищата на Италия. Този начин на разпрастранение на заразата е бил необичаен, бавен и продължителен, но с кумулативен ефект.
Всъщност Хонорий е бил най-некадърния император на Рим в цялата негова история.