Прочетен: 1687 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.07.2009 09:32
Димитър Георгиев - Даков
Сведенията за топонима Парорбелия или както е известна по-късно само Орбелия, са взаимствани от римски източници, а те от своя страна черпят своите корени от местните орграфски названия. Това не важи само за новите създадени от римляни градове, а така също и за някои названия на римски градове, изградени върху стари поселения и предишни варварски населени места. С други думи градската топонимика е силно латинизирана, докато оронимика и хидронимиката следва логиката на местните наименования, което е съвсем резонно. Търпейки драстична елинизация е неприемливо да приемем, че латинската топонимика понашите земи, която директно е търпяла огромно елинистично културно влияние, не е била преко подчинена на традициите в елинистичната топонимика.
Защо в настоящата си статия категорично отхвърлям възможността, думата Orbelus да не е с римски, тоест латински произход. На първо място звученето на думата не е изписвано със символите Orbellus, което би могло да значи красива планина, но тази теза е абсурдна и не може да бъде истинска, тъй като думата не може да има смесен произход в лицето на орос, което значи планина на гръцки и bellus, което значи красив на латински. С други думи няма как риляните да са използвали в едно име гръцки корен и латинско прилагателно - от лингвистична гледна точка тази теза е абсурдна. Още повече, че топонима се изписва на латински като Orbelus, а не като Orbellus, което значи, че наставката belus е оригиналната част от местния топоним. Това е и причината да смятаме, че наименованието не е латинизирано, а е точно римско копие на произнасяното от автохтонното население местно име на географски обект.
В науката Орбелус ли по-точно от гръцки Орбелос се смята, че е тракийско и означава снежна или бяла планина. Това е правдоподобно, тъй като думата бял има тракийски корени. В науката е известно, че тракийската дума за бял е bela. Семантичното означение на бял е чист и хубав, като противоположен и антиподен на значенията грозен и мръсен. В този смисъл прилагателното бела е заимствано от римляните като втори синоним на основната класическа дума за красив в латинския pulcher, като след латинизирането на Тракия под влияние на тракийския език навлиза думата bellus, като на латински е с двойно л, за да се избегне обеззвучаването на беззвучната съгласна л, както е в оригиналната тракийска дума "бела". Дори това старание на римската лингвистика да запази красивозвучащата дума "бела" в нейната първобитна и местна форма, по-късните заимствания у европейските народи я видоизменят из основи. Една от причините, за да се възприеме така силно чужда дума от Рим е тракийките да са били красиви и бели жени, че да запленят римляните. Така и до днес във френския език съществува belle.
Никак няма да е безумно обаче съчетанието на гръцката дума за планина като орос и тракийското bela. Близостта на Рила и Пирин до гръцките древни общности говори и подкрепя подобно влияние. Нещо повече, общите комуникации между гръцки и тракийски са били изключително близки и феноменално интензивни, особено в пограничните райони, където траки и гърци векове са общували, но не са се сливали, заради разнобойността в културите и разнородния произход на езика им. Сам Херодот признава, че елинската народност се формира от малоазийските дорийци, смесили се с местните пеласги - траки. Това което е феноменално и не се признава от нито една историография досега е, че траките или наричани още пеласги са прапрабългари, заселили местата на Апенините и Балканския полуостров като първа вълна далеч преди Великото преселение на народите. Като активен номадски народ протобългарите от времето на китайските династии са мигрирали постоянно. Ако приемем като опорната точка времето на начало на строежа на Великата китайска стена, което е 700 г преди христа, би следвало да заключим че често повтарящите се набези на протобългари датират от столетия. Възможно е в няколко хиладолетия по-рано Пеласгите, тоест траките да формират своите народностни племенни групи на територията на Южна Европа. Дорийците свесвайки се с пеласгите по гръцкото южно крайбрежие оформят елинистичния етнос. Северните пеласги на Егейското крайбрежие въпреки набезите на пиратите останали незавзети. Там последните самосъзнание за тракийско поселение са изкоренени в началото на 20 век от прогръцкия и антибългарски режим. Можем да си представим жестокия културен и етнически разнобой между гърци и траки, датиращ от хилядолетия. Изходът е в изселване на тракийското българско население.
Но да се върнем на феноменалната дума бела. Тя не е случайна. Гръцкият език по своите несъвършенства е уникален . При него беззвучната "б" се замества от "п". Така столицата на Александър Македонски наречена с тракийското име Bela и значеща хубава, на гръцки звучи Бела. Освен красивите жени по българските земи, Рим се е чувствал горд да внесе думата Бела в своя език, като част от гордата приемственост за прякото наследство на Рим върху земите на император Александър Македонски. Нещо повече, вероятно най-пресния и уважаван кумир за всеки римски император е била колонизационната политика на Александър Велики. Поради по-голямата точност на латинския във чисто фонетичен план, Рим заема думата Бела, а не думата Пела, както е останала в историята от своя гръцки синонимен еквивалент.
С името Орбелус или Орбелия се е наричала цялата област на планините Рила, Пирин, Славянка и Родопите. По долината на река Места е имало значително гръцко влияние. И до ден днешен Гърция счита наричания с гръцкото име град Неврокопи (днешен Гоце Делчев) и неговата околия за изконно гръцка, според което е задължила България да предоставя безвъзмездно водите на река Места за гръцко стопанско предназначение. От визията на наблюдател в Банско и неврокопско до късно лято се виждат заснежени и най-високите върхове в Родопите. Ето защо никак не ви изненадва, че древните са наричали цялата планинска верига на Рила, Пирин и Родопите с името Орбелос или Орпелос без да имат познания за орографското деление на тези планини. Поради тази примина в науката все още не е известно точното локализиране на Орбелия за кой от трите географски обекта касае с пълна точност. Така Рила и Пирин често се считат За част от Орбелия, но в това число може да бъде включена и прилежащата Родопа планина.
Така пълният етимологичен и фонетичен преход на думата Орбелус е от Оробелос с чисто гръцкото му звучене и по-точно дори Оропелос, което след ламбдатизация звучи Оропейос. В последствието на латинистичното влияние върху имената о се заменя с у и от Оропейос се видоизменя на Оропеус. В последния случай звучната гласна у допълнително обезвучава беззвучната п, за да заприлича на Оропеус и Орпеус. Загубилата сила на звука п лесно се изражда във ф.
Цитати от статия:
Ф. Папазоглу разглежда долината на р.Струма и конкретно Средна Струма в контекста на едно обобщаващо изследване за македонските градове през римската епоха. В него земите на провинция Македония са поделени на области и градски територии, които са известни от античната историография от I - ІІ в.от н.е. Тези области са пряко свързани с традицията от предримската епоха и с племената, които били подчинени от македонските царе през елинистическата епоха. В долината на р.Струма се разполагат Бисалтия по долното течение и на
запад, Едония и Одомантика по левия бряг, а земите на Средна Струма се идентифицират с областта Синтика, като за града при дн.Сандански се приема името Паройкополис (известен още и като Партикополис), а за този при с.Рупите, Петричко е направена бележката, че е възможно това да е Тристолос, известен от Клавдий Птолемей. Същевременно, според Ф.Папазоглу медите са извън границите на провинция Македония, а областта Македонска Парорбелия е на юг и югозапад
от пл.Беласица (Папазоглу, 1988, 328-385). Много по-различно е становището по тези въпроси на Б. Геров. Неговото
проучване върху западнотракийските земи през римската епоха обхваща, както е известно, и долината на р.Струма, като се акцентира преди всичко на горното и средното течение. Б.Геров отхвърля изцяло идеите на Ф.Папазоглу за локализацията на областта Синтика в Средна Струма и на областта Македонска Парорбелия на юг от планината Беласица, а от тук и множество нейни предположения за имената на градовете в Средна Струма, в долината на р.Струмешница (днешната географска област Подгорие) и в района между Дойранското и Бутковското езеро. Според
Б.Геров долината на Средна Струма била заета от тракийското племе меди, като
една част от тях попаднали през 29/28 г.пр.н.е. в рамките на провинция Македония
и по-специално тези между Кресненското и Рупелското дефиле, а друга част, на
север от Кресненското дефиле, били включени в провинция Тракия при нейното
основаване през 45/46 г.от н.е. Освен това, известната от Страбон област
Македонска Парорбелия, а от Клавдий Птолемей само като Орбелия, той
локализира в долината на р.Струмешница и в Средна Струма. Така разполага известните в нея градове Калиполис - в долината на р.Струмешница, Ортополис - при с.Рупите, Петричко, Филипополис - в района на с.Враня и с.Катунци, Мелнишко и Гарескос - при дн.Сандански. Според проучванията на Б.Геров, за тракийското племе синти и за областта Синтика няма място в Средна Струма и затова за тях се търсят територии непосредствено на юг от пл.Беласица, което се основава на някои по-стари изследвания и на опитите за локализация на главния град на синтите -Хераклея Синтика в Долна Струма (Геров, 1961, 159-214).
Както става ясно, хипотезите на Ф.Папазоглу и Б.Геров са коренно различни относно разположението на тракийските племена и елинистическите и римски градове в Средна Струма. При липсата на нови свидетелства проблемите на историческата география на този район в българската историография се възприемаха като решени, като се следваше хипотезата на Б.Геров, а идеята на Ф.Папазоглу, за локализацията на Синтика в Средна Струма и за отсъствието на
медите от провинция Македония, будеха недоумение. Причината за поредното поставяне на тези проблеми, свързани с историческата география на долината на р.Струма, както вече се каза, е новооткритият епиграфски паметник от с.Рупите, Петричко. Тук само ще припомня,
че това е писмо на император Галерии и цезар Максимин Дая от ок. 308/309 г., което доказва, че античният град при Рупите е известният от писмените извори Хераклея Синтика (наричан още и Хераклея Стримонска). Като имам предвид, че проблемите по разчитането на надписа и анализа на съдържанието му вече изясних на друго място, тук ще си позволя да представя само превода, с някои нови корекции.
Той е следният:
"Император Цезар Галерии Валерий Максимиан благочестив, щастлив, Август, велик понтифекс, Германски Велики за VI път, Сарматски Велики за V път, Персийски Велики за II път, Британски Велики, Карпийски Велики за V път, Арменски Велики, Мидийски Велики, Адиабенски Велики, с трибунска власт за XVII път, император за III път, баща на отечеството, проконсул и Галерии Валерий Максимин Сарматски, най-знатен Цезар, поздравяват кватуорвирите и декурионите на хераклейците. Въпреки че вашият град по-рано никак не беше имал градски права, все пак, заради присъщата ни любов към нашата държава и за нарастване на одобрението към новата грижовност и благоволение, искахме да почетем вашето отечество със знаците и правото на град; а също и понеже казвате, че в миналото този град на хераклейците е съществувал, и сега молите с нашето благоволение да отредим на същия градски права, ние много присърце откликваме на вашите молби, тъй като самата държава е заинтересувана чрез увеличаването на градовете, под благосклонността на нашите грижи и благодеяния, да процъфтява нейното благо. И така, след като виждате, че толкова голяма чест е прибавена на вашето отечество с нашето постановление, вие ще трябва да се стараете, с любов и привързаност към вашата родина, във всичко да постъпвате най-достойно за нашата грижовност. На добър час." (Митрев-Тараков, 2002, 25-32; Митрев, 2003, 263-272). Случайното откриване на този латински надпис даде отговор на един съществен въпрос - за името на града при дн.с. Рупите. В същият момент обаче, тази локализация предизвиква и поредица от други въпроси, с не по-малко значение.
Един от авторите, който прави сравнително пълно описание на областта е Страбон (63 г.пр.н.е. - 19 г.от н.е.). Той пише, че "... Страната, разположена отвъд Стримон покрай морето, и местностите около Датос владеят одоманти, едони и бисалти ... Бисалтите живеят над Амфиполис, чак до града Хераклея, в една плодородна долина, гдето тече Стримон, който извира в областта на родопските агриани; до нея лежи македонската Парорбелия; във вътрешността на последната, т.е. в долината, която почва от Ейдомене, са разположени градовете Калиполис, Ортополис, Филипополис, Гарескос. ... Ако вървиш на север от Хераклея към теснините, през които тече Стримон, имайки реката от дясна страна, то в ляво остава Пеония и околноста на Доберос, а в дясно - околностите на планините Родопе и Хемус. Отсам Стримон до самата река се намира градът Скотуса, а при езерото Болбе — Аретуса. ... Не само Аксий почва от областта на агрианите, но и Стримон; той извира у агрианите, тече през земята на медите и синтите, и се излива в морето на границата между бисалтите и одомантите" (Strabo., VII, frg. 36; ИТМ 1949, 223). От това сведение и по-конкретно от частта за пътя на север от Хераклея Синтика към теснините, през които тече Стримон, става ясно, че за Страбон дн. пл.Пирин и свързаните с нея планини на юг - Славянка, Сенгелска и Боздаг - са най-западната издънка на Родопите. Още, че дн.пл. Рила е възприемана като част от Хемус, а под анонимните теснини се има предвид Кресненското дефиле. Тези географски бележки показват, че целият планински масив между Рила и Пангей трябва да се свързва не с античната пл. Орбел, а с Родопите, нещо което присъства като идея в съвременната историография (срв. Делев, 2002,275, бел. 35); ще трябва
да се подкрепи също така и популярната теза, че с името Орбел е наричана дн.Беласица и разклоненията й на запад, а не Пирин (срв. Митрев, 2001, 257-262). Локализацията на Хераклея позволява да се уточни и границата между бисалтите и синтите по времето на Страбон. Той е пределно ясен като заявява, че бисалтите достигат на север до Хераклея, което означава, че те обхващали долината на Долна Струма, достигайки на юг до Амфиполис, а на север до градската територия на Хераклея или до планината Беласица. Уточняването на дн.Беласица като гранична зона между бисалти и синти е особено важно, защото показва, че за синтите няма място на юг от планината и в Долна Струма. Това означава, че те и областта Синтика се намирали на север от Беласица. Тук обаче наличните за момента сведения не позволяват да се направят категорични изводи за по-точното разположението на Синтика и могат да се предложат две работни хипотези.
Съседна на Синтика била областта Одомантика, като най-близо до Хераклея се разполагал градът Скотуса (Ptol. IІІ, 12,27; III, 12,28; ИТМ 1949,356). В западноевропейската картография от късното средновековие и ново време, която се придържа съществено до известните антични карти, итинерарии и конкретно картата на Клавдий Птолемей, разположението на Тристолос, Партикополис и Хераклея, заедно със Скотуса от Одомантика е в почти права линия, с приблизителна посока от северозапад на югоизток. Дори в някои те са подредени покрай р.Понтос (срв. Лаков, 1984). Ако се приеме, че р.Понтос е дн.р.Струмешница, с което всъщност са съгласни почти всички изследователи на района, то тогава много лесно може да се определи, че синтите и областта Синтика са били разположени по долината на р.Струмешница и обхващали дн.Подгорие - районът между градовете Петрич и Струмица в РМакедония. Тази локализация обаче е несигурна по няколко причини: 1) Б.Геров поставя в същата долина Македонска Парорбелия (Геров, 1961, 167), въпреки че според Ф.Папазоглу тази област е на юг от Беласица, а не на север, което тя подкрепя с локализацията на Ейдомене при с.Милетково в РМакедония (Папазоглу, 1988, 346-350); 2) М.Тачева е направила една обоснована преоценка на идентифицирането на р.Понтос с р.Струмешница, като изтъква, че за Аристотел и гръцката историография Понтос е по-скоро средното течение на р.Струма (Тачева, 1990, 3-13); 3) Съществуващата хипотеза, че Партикополис е античния град при дн.Сандански (Папазоглу, 1988,371-375). Втората работна хипотеза за местоположението на областта Синтика се свързва със средното течение на р.Струма, между Рупелското и Кресненското дефиле. При тази ситуация известните градове на синтите - Тристолос, Партикополис и Хераклея Синтика заемат следното разположение: при с.Рупите, Петричко - Хераклея Синтика, което е сигурно; при дн.Сандански - Партикополис, и при с. Илинденци - Тристолос. За свързването на дн.Сандански с Паройкополис или Партикополис се използват епархийските списъци на Цариградската патриаршия от късната античност, в които се споменава епископския център Партикополис (ГИБИ III, 192) и съборните актове на Халкедонския събор от 451 г., в който се споменава Йоан - епископ на Партикополис (срв. Папазоглу, 1988, 372). Той би могъл да се свърже с епископ Йоан, известен от надписа в т.нар. "базилика на епископ Йоан" в Сандански. За разполагането на Тристолос в района на с.Илинденци, накратко може да се отбележи, че това не е в противоречие с локализирания тук Нейне (Герасимова-Томова, Сандански, 1980, 24-27), тъй като неговия градски статут не е никак сигурен (срв. Митрев, 1997, 66-70). Името Тристолос допуска формирането през II в. на нов градски център, чрез сливането на три села, чиито имена могат да се открият в епиграфското наследство от района на с.Илинденци - Нейне, Скиаме и Петра (Михайлов, 1966, №№ 2242,2251,2252; Митрев, 1996,511-514). Поставянето на синтите в Средна Струма е в съзвучие с разполагането на Македонска Парорбелия в долината на р.Струмешница от Б.Геров и подкрепя идеята на Ф.Папазоглу за синтите по Струма, но напълно противоречи на мнението на Б.Геров, че това са земите на медите. Мисля, че трябва да се отбележи все пак, че нито един античен автор не свързва медите с провинция Македония, а всички са категорични когато ги разполагат в провинция Тракия и конкретно в стратегия Медика, която през втората половина на II в. и през III в. била в градската територия на Пауталия (дн.Кюстендил). Освен това локализирането на един от елинистическите македонски полиси Хераклея Синтика в Средна Струма показва, че тези земи били включени в провинция Македония още през 148 г.пр.н.е., а не както твърди Б.Геров - през 29/28 г.пр.н.е. (Геров, 1961, 174-177). Основният му довод за тези дати, свързан с употребата на Августовата ера в Средна Струма без детерминатива "Σεβαστου", е несигурен, защото в близост до Хераклея се е намирала свободната Скотуса и съответните й градски територии, и в този смисъл това явление може да се свърже не с по-късното включване на тези земи в провинция Македония, а с обстоятелството, че Августовата ера била особено популярна в районите, които получили статут на "свободни" от Октавиан Август. Все пак и срещу тази работна хипотеза, за поставянето на синтите по Средна Струма, засега има сериозни съображения. Най-същественото е липсата на сигурно писмено свидетелство за името на града при дн.Сандански. Не трябва да се забравя, че съществува и хипотезата на В.Бешевлиев, че това е епископския център Запара, с което може да обясни присъствието на откритите засега четири базилики в този град (Бешевлиев, 1962, 1-5). Освен това името на епископ Йоан от надписа от т.нар."Базилика на епископ Йоан", може да се свърже и с някое друго духовно лице от тази епоха със същото име, а не само с епископ Йоан от Партикополис, който участвал в Халкедонския събор. В крайна сметка, най-ранните географски сведения за областта, които се свързват с Тукидид и походът на Ситалк към Македония през 429 г.пр.н.е, допускат поделянето на Средна Струма между синти и меди. В заключение трябва да отбележа, че установяването на местоположението на Хераклея Синтика в района на с. Рупите, Петричко, позволява да се разрешат само част от проблемите на историческата география на р.Струма през през елинистическата и римската епоха.
Георги Д. Митрев. 2002. ИСТОРИЧЕСКАТА ГЕОГРАФИЯ НА ДОЛИНАТА НА РЕКА СТРУМА ПРЕЗ АНТИЧНОСТТА, СПОРЕД НОВООТКРИТИЯТ ЛАТИНСКИ НАДПИС ОТ РУПИТЕ, ПЕТРИЧКО. В: НАУЧНИ ТРУДОВЕ, ТОМ 40, КН. 1,2002 - ФИЛОЛОГИЯ PLOVDIV UNIVERSITY "PAISSII HILENDARSKI"-BULGARIA SCIENTIFIC WORKS, VOL. 40, BOOK 1,2002 -PHYLOLOGY
ПЛИСКА – ГРАДЪТ ПОСТРОЕН ОТ КОНСТАНТИН В...
Лично тълкувание на Откровение гл.9-та
