D.Georgieff

Косите ти са мрежи,
в които ти ме криеш,
аз сраснал съм със теб,
не се отделям от твойто рамо,
аз пленник твой безмълвен съм,
не мога даже да извикам от любов -
ти знаеш колко точно страда
моята поробена душа.
Сълзите ми никой не може да види
от твоята дивна красива коса.

apolone...hubavo si go kazal...dano da e s krasiva kosa.... az moqta mnogo q izto6tih s tozi blondor...i mislq da q potamnq malko, da q izrusqvam samo s boq....ako znae6 ..kakvi li ne maski polzvam , kremove... abe golqmo podarjane trqbva...

Много красиво стихче!
Виолета Ил.

blagodarja