За да бъде една общност от хора народ, тя трябва да отговаря на еволюционно възникващи и солидни критерии, които я превръщат в народ. Тези исторически, етнически, политически и културални особености и критерии не възникват спонтанно, а са плод на дългата и колеблива еволюция на човешкото общество, оставено на въздействието както на историческите реалности, така и на правилата на естествения биологичен отбор. с други думи създаването на обществото е активен процес на ентропия, в който основен феномен е селекцията и натрупването на материални и духовни блага. Тези селекции не са възможни, ако успоредно с тях не протича и дълбоката биологична селекция, заложена в особеностите на биологичното размножаване на човека. Историята ни учи, че консервативните устои в обществата имат по-разрушителен ефект върху тях, отколкото комбиниращите различни влияния нагласи в обществото. Това е естествен извод, тъй като консервативността остава ригидна пред трансформациите, които съпътстват непрекъснатата поява на промени и новости. Либералността на едно общество обаче е белег за неговата лесна асимилация. Тъй като основно правило в историческата реалност е взаимната асимилация и антагонизъм на култури и цивилизации в процеса на тяхното съществуване, основен и най-силен белег за устойчивостта на една народност към унищожение е наличието на гъвкава и комбинативна култура, защитена от консервативно вярване в конкретна самостойна религия, която не налага фанатизъм в всички сфери на обществения живот. Обратно, религиозния фанатизъм изправя обществото пред неподозирани заплахи, каквито са примери с ацтеки, Маи и инки, превзети лесно от испанските конквистадори, Византия и други.
Основен фактор за ефективна културна компилация е бил "кражбата". Тук бихме могли да включим кражбата на култура, кражбата на религии, на обичаи, на мъдрости, на народни поучения, на идеи и дори на народни митове и легенди. Типичен случай в това отношения са древните гърци, които са извършвали широк културен обмен със средиземноморски народи (финикийци, хети, египтяни, колхидци, скити,траки, келти и други) като плавателна нация. По този начин малката част от гръцката история, която достига до ден днешен е обогатявана хилядолетия от съседните култури. Кражбата на идеи е факторът, гарантирал дълголетието и благополучието на един народ. Разбира се кражбата е груб термин, който лесно може да бъде заменен с дипломатичния "културна приемственост" и "културно заимстване".  Това е една от причините гърците да поддържат своеобразен статут на културна и историческа автономност на римската едноименна провинция, която населяват и това спомага за династическото овладяване на трона на римските ромеи от гръцките монархически династии при разделянето на империята. Трябва да споменем, че народността най-често е съставена от няколко етноса, но в определени случай, както е при келтите, един етнос създава множество народности и държави, както са например келтските държави в Галация и в Одринска Тракия с главен град Тиле. Същото важи и за полинезийците.
Така се оформи главният извод, че за да има народност, първо условие е количественото преобладаване на един етнос над друг и той да притежава специфична, устойчива и обща за етносите материална и духовна култура. Второ важно условие е наличието на общ език. Този език е нужно да бъде самостоен, самобитен. За да бъдат етносите от една народност те трябва да имат и обща историческа памет и обща религия. Необходимо е членовете на етносите да имат общо и народностно самосъзнание. Най-важното условие, което легитимира политически признанието и автономията на една народност е наличието на държавно устройство и организация.

Това са всички белези по които един и няколко етноса се идентифицират и легитимират пред останалите народности във своите вътрешни и външни интеракции, но най-вече това са и белезите, с помощта на които обществото се самоактуализира до равнището на народност.  Самоактуализацията на личността е открита и дефинирана от известния американски психолог Маслоу. Най е най-висша форма на човешко самосъзнание, възприемане и оценяване. Както личността се самоактуализира, аналогичен процес тече и обществените структури. С други думи белезите за самоактуализацията на едно общество в народност са: общ език, обща родова и историческа памет, обща материална и духовна култура, обща религия, количествено измерение на етноса и наличие на държавна организация.
Нека сега да разгледаме разпадането на една общност в нейната реалност. Ще вземем за пример една централно-балканска страна. В не говора е разделен на диалекти, което показва нейното езиково богатство. Един от диалектите й обаче - македонския е превърнат на тази база в самостоятелна държава. Следователно езиковото развитие търпи криза, като неговото разнообразие е превърнато в изкуствен негатив. Основния народностен език непрекъснато търпи влияние от интензивно навлизащите чуждици. Наблюдава се процес на англизиране на речта. Историческата памет избледнява на фона на спонтанното и непрекъснато икономическо предизвикателство, което кара етноса да емигрира. Духовната култура е осенена от два синода (религиозна криза провокирана от изкуствено политическо разделение) и търпи силни влияния от редица външни култури посредством активния позитивен културен обмен. Налице е разрез и изоставяне на изконните народни традиции, обичаи, предания, практики, въпреки старанието на жените и мъжете да спазват традициите, но това явление е спорадично. Количественото преобладаване на основния етнос непрекъснато се стопява. Народното самосъзнание търпи ценностна криза вследствие на засилената емиграция. Държавното управление е в криза, но управлява успешно страната под напора на международни организации като международния валутен фонд. Опитах се да ви представя един красноречив пример за разпад на една народност.