Културната експанзия на Византия върху съседните народи е с променливи успехи по времето на нейното управление, но като цяло бележи провал. Въпреки високите културни достижения, Византия в културно отношение се изолира като се опира на минали имперски заимствания, главно върху наследения от нея Рим. Защо това е така. Вероятно приемайки, че византийците са преки наследници и продължители на славата на Рим, Византия приема сливане на културите между древен Рим и своята собствена, като не зачита културните достижения на папизма.  Това състояние през цялото съществуване сякаш е било монаршеска традиция в царуването на василевсите и може да бъде наречено като своеобразна културно-религиозна параноя. Политическата, културната  религиозната изолация не успява да постигне добри позиции на империята сред западния свят. Дефакто тя е осъдена на една самотна и обречена позиция, а последвалите загуби срещу сарацините и българите сломяват нейната военна и стратегическа мощ. С времето империята непрекъснато отстъпва своите територии, наследени още от римско време. Свивайки границите си тя изпада в управленчески колапс, а изоставените територии дава основание на непрекъснатите инвазии на съседите на напредват сигурно напред към столицата Константинопол. В крайна сметка сливането на културните влияния на безрелигиозния и материален Рим (религията в Рим по скоро е куртоазия и почит към божествата и митологията на гърците) с ортодоксията на христианството и пренебревайки напълно варварските според византийците устои на древните гърци, но с уговорката за тяхната генеалогична връзка, Византия се превръща от една имперска мощ, в една затворена религиозна крепост на чистата вяра и христиански мистицизъм. От най-красивите и богати градове на Европа и перла на целия цивилизован свят, Константинопол се превръща в пепелище, захвърлен от маргинализацията на историческите превратности. Венецът на човешките културни постижения от древността и византийското съвремие изчезват завинаги, паднали в ръцете на варварите, от които Византия се страхуваше, но нямаше Концепция как да се защити.