D.Georgieff

Колко е хубава
любовта ни сред звездите,
колко е близка
тя до живота на предците,
ти и аз звезди сме
на земите дар от Бога
и в тях ний тлеем с тебе
като пламъци сред долините.
Не бих желал
на небето звездите,
а нашата любов тъй земна,
да ме пали като факла из горите,
така обречени на суетата
и на свободата,
препускаме в житата и полята,
там в нашата вселена,
топли ни страстта,
незнаеща насита.