Историята на "Библия бесика" започва с историята на бесите, чието местообитание е било доста широко. То започва от двете страни на река Марица в интервала от Сестримо до Пловдив(дори и след него) и включвало всички прилежаши територии на Родопите. От тази гледна точка те били хълмисти траки, но владеели подстъпите и към Родопите, която търговски и транспортно се намирала под техен контрол. Влиянието и поселението на тези траки стигало дори зад пределите на днешен Девин. Напълно възможно е да са заемали и владеели стратегическото място на Асеноградската територия и речния пролом на река Чая, който от хиляди години е най-стария транспортен маршрут за връзка между Горна и Егейска Тракия. По всяка вероятност това е племето, чието поселение е вклювало и териториите на днешен Белинташ. Силата, могъществото, своенравието в обичаите и изключително високата култура на аристокрацията са причината много древногръцки хроници от онзи период да възхваляват, уважават и разказват за живота на бесите. За разлика от тях някои наши изследователи и историци продължават да вмъкват чужди исторически идеологеми, че тракийския народ бил варварски, нецивилизован (съдейки именно по сведенията оставени от гърците за бесите, без да си дават сметка, че по-резките оценки между отделните комуникиращи народи по скоро се дължи на нормалния културен шок, който два народа изпитват при своето взаимно общуване и опознаване), неорганизиран, войнствен и дивашки, хаотичен. Подобни твърдения и заключения са истински престъпления в историческата наука. 
Бесите са жречески род от тракийското племе на сатрите, пазители на Светилището на Дионис, което според античните сведения се е намирало в Пангей или "стара земя" а според съвременните изследователи става въпрос за Родопа, тъй като на повечето антични карти именно тя е посочена с това име. Съществуват и други предположения за местоположението на храма - едното е свързано с планината Крушница (днес в Гърция), както и високата планина Боздаг в границите на някогашните сатрийски земи.Първи за прочутия храм споменава Херодот. "Сатрите, доколкото знам - пише Херодот - не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и досега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични воини. Те притежават прорицалището на Дионис, то се намира на висок връх в планината. Измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в Делфи; няма нищо различно".

Едно друго сведение за прорицалището на Дионис през I век пр.н.е. е оставено от римския истории Светоний Транквил. В съчинението си "Животът на дванадесетте цезари" той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, командвал по това време легионите из пределите на Тракия: "...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Македонски Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".В прорицалището били съхранявани дъсчици с писанията на Орфей. Споре в Амбросий Макробий култът към Дионис, когото траките наричал и Себадий или Сабазий, се почитал на върха Залмисос или Залмоксис в кръгла сграда с отвор в покрива, откъдето да проникват слънчевите лъчи. Трудно е да се определи точното местонахождение на светилището на Дионис, но в последно време сред българските археолози се предпочитат две хипотези: че то се е намирало в Перперикон или че е било в Белинташ, където също са открити интересни следи от старо тракийско светилище. И двете, за съжаление не съвпадат с текстовете оставени от летописеца на Ал. Македонски, а именно за близостта на храма с планината Орбели /днешната Пирин/. По-късно наименованието "беси" се разпространява върху всички траки в Родопите, докато определението сатри е забравено. Един от основните градове на бесите е тракийското селище е Бесапара до днешно село Синитово - пътна станция на централния път за Филипополис.В периода на завоеванията и експанзията на Рим в Тракия римляните взимат светилището на Дионис и го дават на одрисите, за да създадат разногласие между одрисите и бесите, които са представлявали сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст. Това става повод за много големи недоволства и предизвиква въстанието на бесите срещу Рим през 15 г. пр.н.е. начело с главния жрец на светилището Вологесс. През второто въстание през 11 г. пр.н.е. обаче те били разбити и ликвидирани напълно, като някои от тях се преселили в Добруджа. След християнизирането на Тракия Библията била преведена на тракийски език (наричан от някои автори „език на бесите“), поради което съвременните учени са дали на този превод условното име Беска Библия (Biblia Bessica). Запазени са сведения за манастири, в които езикът на бесите се използвал в богослуженията. Според житието на свети Теодосий Общожител. (423-527 г.) от Симеон Метафраст един от тези манастири се намирал в местността Кутила на брега на Мъртво море: „Теодосий, тоя мъдър мъж, подрежда по подобие на някогашния Веселеил, строителя на свещената скиния, извънредно умело и хубаво своя манастир и съгражда в него четири храма. От тях единия предоставил на тия, които си служат с гръцки език, и там бил възгласян божият химн от самия него и от останалите отци. Във втория храм отправяли бесите на свой език молитви към общия на всички ни Господ. Арменците получили третия храм, в който и те на бащин език поднасяли Богу химни. А последният и четвъртият храм, който бил построен на страна от останалите три храма, предоставил на завладените от демона и изобщо на умопобърканите, и там отправяли и те своите молитви към Всевишния, колкото пъти им се възвръщало съзнанието, като били съпровождани от тия, които ги обслужвали.“

И е име на тракойско божество почитано и в Елада. Ние българите, които сме наследници и на траките трябва да знаем това. Дионисий е късноантично и средновековно светско име, макар и произлизащо от древното Дионис.

много важна подробност е това- благодаря

що се отнася до историята на Тасос - тя е само една и не може да бъде преиначена

Тракита не са имали богове.Пишат за това много стари автори.Понятието Бог не принадлежи към старата тр. духовна култура.Казано на модерен език, бог е степен в духовното развитие на човешкия индивид или в духовната йерархия.Върховната мощ, чието име не можем дори да произнесем, се нарича Трон, това Траките, за разлика от нас, са знаели.А това, около което се въртят нещата, се нарича култ. Култ и бог са две различни неща.

Слава Богу, за всичко!

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ни !