Благодарение на много трудният и успешен превод имате възможност да припознаете смъртта в образа на ненаситна жена, да почувствате нейната душевност, такава каквато човешкото същество и конкретно автора могат да я усетят. Не ми харесва в превода само един стих - "бе нужно да заспиш ти отрано сън зловещ".
От позицията на сонетите на смъртта може да се запитаме съвсем основателно що за човек е този, който не мисли за студената и вечна прегръдка на смъртта.

Габриела Мистрал

СОНЕТИ ЗА СМЪРТТА

1.

От нишата студена, де мъртъв бе положен,
ще те сваля в земята, що слънцето огрява.
Не знаеха мъжете, че тя е мое ложе
и трябва да мечтаем на същото възглаве.

Ще те простра в земята, в прегръдките й неми,
подобно нежна майка детето си заспало,
и като люлка сладка земята ще приеме
изстрадалото твое и потъмняло тяло.

Земя и прах от рози ще сипя мълчалива
и в синкавата мека мъглица на луната
останките ти леки ще се топят пленени.

Ще си отида с песен за мойта мъст красива,
че в този ров потаен на никоя ръката
за твойта шепа кости не ще спори със мене!

2.

Умората ми дълга ще натежи обаче
и ще рече душата на свойта клета плът,
че повече не иска товара й да влачи
по пътя розов, дето доволните вървят.

До себе си ще чуеш как упорито рият
и друг покойник идва в града студен и ням.
Ще чакам търпеливо съвсем да ме покрият...
и после цяла вечност ще си говорим там!

Тогава ще узнаеш защо и неузряла
за гробовете тъмни плътта ти без насита,
бе нужно да заспиш ти отрано сън зловещ.

Ще блесне светлината, съдбите ни огряла:
ще разбереш, че двама събраха ни звездите
и ти, съюза скъсал, бе длъжен да умреш.

Превод от испански Атанас Далчев и Александър Муратов

 

Apollon, преводът наистина е доста успешен с минимални забележки! Спомням си когато преди години изрових това стихотворение в една стара антология. Как стоях неподвижна, как исках да разбера повече за авторката, как исках да знам някак дали са се събрали отвъд. Шантаво, нали?
Благодаря ти, че го оцени и го пусна отново!:)))

И аз ти благодаря Фрина - има защо когато така приятно ме изненадваш- продължавай да го правиш по този именно разкошен начин.

все пак освен смъртта и аз съм ненаситен за красотата на изказа, поне докато мърдам

Бих искала да знам дали звучи така красиво и така женски и в оригинал, но едва ли ще разбера някога.
Нобеловата награда за литература на авторката едва ли е случайна.

не искаш ли да разбереш как стоят нещата по мъжки, ами точно по-женски го желаеш

Забрани да бъде издаван в България!!!!При 225000тираж,официално му бе обявено,че още не могат да пласират 1000 броя официален тираж!!!
Ех Андрешко,Андрешко.....

Разбрах напълно- власта обича да се майтаи с творците - но това са гнусни майтапи особено с творци, които не заслужават подобно отношение.

при това като имате предвид, че всички произведение на Далчев са дотолкова изчистени от политика, че са преминали в дуги форми на кристализация, за която говорим във вече уникалната за него предметна поезия

...Вървях и свалях шапка само на ветровете в този град...:)
Аполон, би ли могъл да кажеш как стоят нещата по мъжки? Подозирам ,че ми харесват толкова , защото подръпват именно тази струна...

Ние кога ще разберем?

Уважаема Фрина - засрамих се - сори