Бягаш за да ме стигнеш Ти не знаеш пощада,
не помниш какво е покой.
Ти искаш
и в тази си страст - изгаряш,
загубила мисъл и мярка,
бягаш след свойте желания,
като наемен убиец на време
и безпътна но тиха оставаш,
украсена с човешката болка,
вместо да вървиш свободно и
по късмета свой да стъпваш,
вместо на вятъра да вярваш -
с него идва и си тръгва радостта,
с вятъра ще дойда и ще си отида,
всеки път така ще те вестя,
непокорен на твойте желания.

strast , sila, jelaniq...kakvo po hubavo ot tova