Димитър Герогиев - Даков

Вълнуващо Така вълнуващи
са нашите раздели,
те късат мисли,
късат и предели,
разкъсват чувства,
усмивки побледнели.
Така вълнуващо
ме гледаш мила моя,
с болка и тъга горчива,
с помръкнал поглед,
но закачлива,
пред себе си ме виждаш
непрестанно,
както теб и аз,
и въпреки тъгата,
раздялата е нашата любов.

Пак при мен Където и да скиташ,
пак при мен ще идваш,
ти няма да избягаш,
от това което искала
си ти да бъдеш.
Аз знам, че искаш
без мен да полетиш,
макар и ден след ден
копнееш
да ме сънуваш.
Аз знам, нахална си
и свободата си откупваш.
Където и да скиташ,
пак при мен ще се завръщаш.

Незаслужено отдаден Ти никога не спиш спокойно
и все съмняваш се
и в най-красивите жестове,
вечно все страхуваш се
от красотата и от добротата.
Те не мога да ти навредят,
затова недей сравнявай
своите разочарования
когато сега ме гледаш.
Ти никога не спиш спокойно,
съмняваш се във мен,
съмняваш се във теб
и що за навик е това,
когато аз отдаден съм на теб.