Очевидно сблъсквайки се с неразбирането от страна на мойте обкръжени, а и на мен самия с проблемите, които нанася и сътворява простотата, съм длъжен пред себе си поне да изясня заразната природа на простотата. Ето това не разбират повечето наистина начетени хора - простия факт, че простотията е прилепчива, заразна - и оттук веднага идва въпроса на какво се дължи тази нейна способност. Простотата е най-древната и адаптабилна форма на съществуване - по-простите организми не се влияят от факторите на сложността, високо развивата организация присъща за определени категории, не прави по-гъвкаво и лесно съществуването им пред по-просто устроените, напротив, прави ги по-засимисими и ограничава тяхната свобода. Не напразно когато човек е изумително лавиращ и приспособим може да си спечели от някой остроумен доброжелател епитета "амеба" например. И този пример е красноречив. Първото свойство на простотата е нейната семплота, способността и за просто устройство, проста логика и проста същност. Второто свойство е нейната голяма разпространеност и масовост, твърдата й застъпеност навсякъде в заобикалящия ни свят. Третото свойство е лесното й размножаване и бързото и възприемане - в това отношение тя прилича на лесно приемаща се информация, която лесно се запомня, бързо се разпространява и веднага прораства. Четвърто свойство е голямата и безформеност и абсолютната й освободеност - простотата не влиза в рамки и правила, тя е абсолютно свободолюбива и често изпада в нелегално но се запазва непроненена, което е петото й свойството. Простотата в условията на добро възпитание и култура се превръща в мутант, който се покрива с културен камуфлаш и отново продължава да персистира в дивата си, но завоалирана форма - това е нейното шесто свойство д остава ригидна.
Притисната до стената простотата преминава от една форма във друга, запазвайки същността си. Осмата й характеристика е нейната първичност - всички добродетели пропадат във нея и тя е тяхната изходна форма, нещо като изходно стартово начало. В този смисъл тя е като начало на еволюцията. Колкото и да е съвършена сложността, простотата винаги побеждава. И накрая величието си поделят както сложността, така и простотата.