Островът е истинското място за живот на човек - той показва, че той е разкъсан да живее на границата на два свята, имайки един единствен светоглед, един едиствен хоризонт, един единствен природен дом, едно единствено укритие, едно единствено спасение за човешката душа - да чака пътуването да свършва във възможната му почтенна форма. Забележително е, но макар да са клаустрофобични пространства, островите не водят до стремеж за бягство на човека, обратно, душата привлечена от неговата хармония, остава привлечена завинаги да бъде в негов плен. 

interesno mnenie izrazqva6...noooooooooo nqma li da ti lipsvat kontaktite s horata... vse pak sme socialni sa6testva...