Човешкото намиране на призвание е хаотичен процес и не е склонен да се подчинява на на някаква закономерност. Естествено изборът ни на призвание  е близък до самите нас, но нашия живот не е ли хаотична детерминираност. Всеки родител знае, че колкото и да насочва децата си към нещо конкретно това не винаги се отдава, а дори и да стане, цял живот децата носят неудоволствеността на чуждия родителски избор и реално не живот своя собствен живот, а нечий друг, този на техните най-родствени тирани. И това не е за гордост. Всеки сам избира призванието си, дори то да е негативно. За жалост пак тогава упрека се носи от родителя.
Честният човек винаги търси да намери себе си, да постигне стопроцента себеизява в призванието си и разбира най-сетне, че това не е възможно, както вица за преводачката от норвежки, която се завърнала в собствената си страна и започнала работа при министър и междувременно й хрумнало, че може да го научи да не пуши, ръководена от една негова нагледна заповед. Хората със специфични професии са направо за ожалване, защото жертват младостта,готвят се до четиридесет години за едно голо себеуважение и удовлетворение не къде да е, а работата и от това страда както личния им живот, така и жертването на най-добрите години от живота им. Вече стари те се сещат, че могат да бъдат и тинейджъри и наистина го правят. Тогава се сещат, че могат да се разведат и наистина го правят. Сещат се, че трябва да излизат всяка вечер с нова дама и го правят, но тези възрастови катаклизми са ужасни, индивида не е приспособен за тях в своята характерова ригидност. Кризите и лабилността в тези късни периоди от живота наистина могат да бъдат фатални или поне скотски. Затова ако има още идеалисти сред вас, изберете си професия, която да радва вас самите и да е удобна за вас, като не ви кара да слугувате на обществото или на другите или поне пази вашето лично достойнство от натъжаваща критика. Виж ако е развеселяваща критика, тогава може. На добър час в пропаста на обществените услуги, от която никой не се е върнал усмихнат.