За егоистичните цели на обществото интересите и живота на индивида винаги са били безстойностни от позицията на властимащата тълпа. Навсякъде множеството се ползва със свещенното римско право да тежи повече отколкото стойността и може да бъде свалено от власт само от правото на силния. Затова индивидите с недъзи много често са оставяли отпечатък върху своите общества, спазвайки първоначално всички негови правила, а придобият ли правото на силния, свалят цялото мнозиство и правото му на власт и живот в краката си. Историята изобилства с подобни примери на индивиди злодеи, които родните им общества още приемат за герои. Отмъщението на комплексирания индивид сякаш е закономерно. Така както обществото съпреживява божественото си право да експлоатира всеки индивид, така накрая и озлобените индивиди експлоатират обществата. Тази експлоатация е двупосочна, непрекъсната до този момент. Най-големият цинизъм е когато обществото, разполагайки с божествените му права, се осмели да разполага с живота и и го обезценява, викайки "Да живее революцията", но цинизма, че този живот ще струва твоята смърт. Изкуството като висша форма на цинизъм както картината на Дьолакроа винаги може да завоалира противоречията, логиката, усещането за логика и правда. То е най-тънката пропаганда на обществото за неговите общонародни цели.

л