ГЕТСИМАНСКАТА ГРАДИНА

Райнер Мария РИлке

Възлезе сив под сивите листа
на спящата маслинова градина.
Той мина смазан и с чело в прахта
на топлите си длани – и отмина.

След всичко туй. И краят бе това.
И сляп дори, ще ходя, ще треперя.
Защо ти трябват моите слова,
че теб те има, без да те намеря.

Не те намирам. В мен те няма, знам.
Ни в другите. Ни в този камък ням.
Не те намирам вече. Аз съм сам.

Сам със скръбта човешка през нощта.
Не я смекчих чрез теб, остана тя,
а теб те няма. Срам и пустота!

Ще се разказва: ангел прелетя...

Защо пък ангел? Ах, нощта дойде,
безчувствено прошумоля в листата.
Апостолите спяха по тревата.
Защо пък ангел? Ах, нощта дойде.

Обикновена нощ пристигна вече –
като стотици тук се спря.
Спят камъни, спят кучета далече.
Ах, много тъжна спря и се обрече
да чака с мен до първата зора.

Но ангелите си остават скрити –
зовът ми тази нощ не бе дочут.
Изгубените страдат без приют:
отритнати са даже от бащите,
отхвърлени – от майчиния скут.

мерси за удоволствието