Небето и земята са два сестрински хоризонта, които се сливат в далечината, докосвайки се в полезрението на човека. Тъй като добрите мисли ни карат да летим, а злобата ни притегля по-силно към земята и ни оглозгва до кости, ясно е как всеки човек е разкъсан от гравитацията на своя живот и летежа към нещо далечно. Правейки разлика в предпочитанията, във вижданията и мислите си за добро и зло, което е мярка на всяко едно етично възпитание, човек се заробва в символите и в разчитането на доброто и злото. Не знам колко е полезно това възпитание, чиято цел е да се бяга от злото. Бягствата обаче не са носили нищо добро. Може би мъдреците, които са съветвали "Обичайте ваште врагове", са виждали в перспектива как небето и земята за всеки един човек в неговото битие се сливат в една точка далеч не в далечината.
Какво казва за живота мислителя Сън Цан :
Великият път не е труден за онези,
които нямат предпочитания.
Когато няма любов и омраза,всичко е ясно и открито.
Направиш ли и най-малкото разграничение обаче-
небето и земята се раздалечават безкрайно!
Поздрави на потребителя Илиада за добрия мисловен подарък.

Аз също ти благодаря !:)