ПАНТЕРАТА

Рилке

Paris Jardin des Plantes


Очите й в желязната решетка
се взират, сякаш без да я съзрат.
От прътове безброй е тази клетка
и нереален е света отвъд.

Тя пъргаво снове от ъгъл в ъгъл,
нищожното пространство я гнети.
Танцува силата! Но в танца кръгъл
една скована воля виждаш ти.

Пердето на клепача трепва вяло,
зад него се промъква нечий лик...
Разтърсва тръпка гъвкавото тяло –
в сърцето й угасва тя за миг.