Автомат съм щом погледна в твоите очи,
нямам мира ден и нощ
докато не бъдеш моя любима,
автомат за лудост съм когато те помисля,
а мислите за теб изчерпват ме докрай
и нямат свършек ни почивен ден.
Затуй злокобен е деня,
във който зърнах те във миг отровен
и миг застинал във безкрай.
Ти с пленник нежелан сдоби се,
аз с воденичен камък се накичих
за награда глупава в и без това живота жалък.
Затуй злокобна ще е красотата,
която ти отнема свободата.
Затуй прокобна е съдбата,
задето жертва ме без жал
в една напразна и студена
смърт на красотата.

Интересен стих!Ти имаш много добри стихове!Защо не ги публикуваш в новите постинги?
Лека и спокойна нощ!:)