Навремето един български философ, сукал с жаден вкус млякото на социализма, написа цяла книга за фашизма.  Тихата и скромна персона на философа, изтикан в задните редици на обществото на върл социализъм, успя да преповтори думите на Хавел за тихата революция при смяната на режимите и да повтори грешката на лайпцигския агент за отцепването на повече от една трета от българско говоряща България, като й даде пръв независимост, поставяйки като висша ценност своите собствени невзрачни личностни качуства, вместо интересите на една нация и проведе своята лична политика официална за страната. Сега от позицията на логически разсъждаващ гражданин, разбирам, че както своите свалиха първия в държавата, така и те с помощта на философски агент проведоха докрай своята политика.  Защото докато Македония бе част от СРФЮ, нито един български лидер не е оспорвал територията за българска. Антифашистката дисертацията на този философ не противоречеше по съдържание и избор нито на своето копие, наречено комунизъм, нито на врага, произлязал от брата близнак, припознат в лицето на националсоциализма, също безчинствал по наште земи. Ето как доказахме по логичен път че автора на "Фашизма" е режисиран агент провел политиката на тихата революция по преминаване от партиен към капитален социализъм, в която крайна точка се намираме всички днес.

В тази връзка няма по-горещ европейски картоф в политиката на съвремието от българския, изял всички всевъзможни отрови на своето време и поел най-тежките последствия за своето развитие. В този смисъл бяхме възнаградени от тихото спокойствие и от липсата на плурализъм по времето на социалтиранията у нас и съдбата реабилитира с малко наркотично спокойствие претърпялото всякакви катаклизми наше общество.

Благодарение на този агент икономически България претърпя следните огромни загуби. Капиталите на едрата соц наменклатура бяха изнесени в паричното блато на Швецария и отстранени от икономиката на държавата, а капиталите на дребната номенклатура бяха оставени да я хранят през идните двадесет години чрез способа на обратното приватизиране и чрез друг невероятен способ на реституцията. Това бе извършено като награда за трудолюбието и верността на номенклатурата към властта, чиято власт бе и нейна, поради което дребната номенклатура, пазила народа от прегрешения и служила вярно на властта, заслужаваше да изде хляба на народа.