Операция Валкирия е вдъхновена от едноименната симфония на Вагнер, чиято музикална тема разкрива войнствеността, пречупена през призмата на твореца. Тя е опит за един човешки преврат над човешкото безумия в Германия, развито като философия от Ницше, претворено в изкуството и творчеството на Вагнер, преминало в сплавта на древната германска войнственост и Пруска суровост и изкристализирала в един особен светоглед на ненавист, човешко презрение и стремеж към човешко съвършенство, подето от армията луди управлявала нацистка Германия. Сега когато гледам филма Валкирия, разсъждавам на свободната възможност, в коят света е оставен толкова на злото, колкото и на доброто, при което рефлексиите на ада от времето на нацизма, сякаш винаги могат да оживеят и в днешния ден, като в зла приказка, като налуден сценарий, като извор на зловещо възмездие към волята за живот на хората по света. Сякаш нищо не е далече, сякаш всичко това от нацизма чака своя звезден час, за да се повтори в една или друга нова форма, в друга Вартоломеева нощ, когато много люде с крехко съзнание могат отново да бъдат помрачени и осенени от идеята за злото, от неговия мъст и воля за власт, от опита като паднал цар да тържествува над първичността на доброто. Сякаш доброто следва да бъде наказано за своята добрина, а сянката на злото да тържествува вечно над своите владения, освободила завинаги доброто от своето царство и предаваща го директно на Бога за божествения съд.