Тъй като желанието за осъществяване на сексуален контакт е основния синтезен начин за заряд и разряд на нервното напрежение в мозъчната дейност и отговоря напълно на логичните двойки "стимул-реакция", "дразнител-противодействие", "наслада-неприязън", то сексуалния контакт е съществен приоритет както на поведението, така и на психичния живот на индивида. Нещо повече, обществото и общественото съзнание в своето микроравнище- семейството, също функционира на подобна нагонна сила. При това всички останали нагони така силно са обързани с нагона за сексуален контакт, че всички останали нагони получават удовлетворение чрез сексуалната възбуда и задоволяване в частична степен. С други думи храненето, жаждата, спането, фантазията и други не биха били удовлетворителни в пълна степен ако липсва сексуален живот при индивида. Поради субординираността на останалите нагони към сексуалния нагон, всички функционират правилно едва с неговото допълващо възбудата и задоволяването действие. Това превъзходство и физиологично обвързване на сексуалния нагон със всички останали е следствие от неговата жизнено продуцираща и размножителна фукнция. Макар да е много трудно да бъде отсъдено старшинството по произход на нагоните, мож да допуснем, че за да има размножителен процес трябва да се налице извънредно хранене с последващо размножаване, както е при прокариотите.
И до ден днешен елементарната опитност на всеки обикновен човек разкрива взаимовръзката мужду хранене и секс. В този смисъл храненето преджожда размножителния процес при всички видове организми. Това поставя хранителният процес като основен първичен белег, а сексуалната функция като вторична биологична същност, като на фона хранителния нагон се реализира сексуалния. При това тази закономерност следва желязната си зависимост от прокариоти до висши организми. Филогенетично старото хранене е база на филогенетично младотото размножаване ако можем да изпълзваме този нагледен тип на онагледяване и приемственост между нагоните на нивото на едноклетъчните. Дори висшите организми свеждат своето размножение до прерогативите на едноклетъчните си предшественици, поради което смятам, че тази аналогия е съвършенно уместна и непротиворечаща на научната целесъобразност. Защото само и единствено при едноклетъчните можем да твърдим, че не може да има размножение като вторична фукция без храненето  като първичен процес.