Смисълът на настоящата публикация е да предотврати допълнителна и патологична фиксация от страна на мъже и жени върху техните екзекутивни органи за изпълнението на сексуалната възбуда. Всеки неправилен психологичен подход към функционирането на сексуалния нагон дава дефекти в реализирането на възбудата и нейното оттичане.
Споменатото разреждане на възбудата при психичното трансформиране на сексуалната енергия в мисловни схеми и фантазии не може да се постигне с честа смяна на партньорите освен когато не се цели очакване на нови реакционни схеми с смяна на стереотипите в моментите когато новостите наистина са ерогенни дразнители. По скоро разреждането дава възможност за удължаване на възбудния процес, отлагане на оттичането и пертурбационно, експлозивно оттичане, което носи по-голямо удовлетворение и на двамата партньори, по-дълг контакт, по-продължителна взаимност и падане на множество психологически бариери, което от своя страна носи допълнителни ползи в по-пълноценното съпреживяване на оргазма.
Никой не може със сурогатите на органите и тялото си наред с неговите ерогенни зони да задоволи скритите желания в себе си. Всъщност желанията непрекъснато фигурират  в мозъчната дейност. Тяхното оттичане и превръщането им в спокоен отток се възприема като задоволяване, защото осигурява на организма така нужния му есенциален покой. Никой не би могъл да живее извън сферата на напрежението - самият живот и действията породени от жизненото ни функциониране поражат промени и напрежение, както в мозъчвата ни дейност и несъзнавана вътрешност, така  в околния свят. Както вътрешните, така и външните действия и движения осигуряват непрекъснатото напрежение на функциите, което способства за зареждане на нагонните функции. Те са нормални екзекутивно-императивни вътрешни функции, които на свой ред изискват действия, осигуряващи психично-физиологична хомеостаза и задоволяващи изискванията по оттока на напрежението. В тази връзка нито един екцекутивен и сетивен орган не би могъл да доведе до удовлетворение сам по себе си, независимо от манипулациите и условията, които действат върху него. Това задоволяване е единствено функция от вътрешната нагласа за удовлетворяване на вътрешните дразнители, валидна за функционирането на нервната дейстност при човека. При животните, както и при човека тази нужда от вътрешно удовлетворяване на раздразите е подсъзнателно регулирана и не подлежи на пълен съзнателен контрол, тъй като съзнателните нужди в тяхните външни условности и конвенции не отговарят и не покриват подсъзнателните нужди на организма. 
В тази връзка основен инструмент на сексуалното задоволяване, което само по себе си се корени като вътрешно по произход, макар и облекчено от външни обекти са прерогативите на мозъчната дейност. 
Желанията в зародиш влизат в съюз със съзнателната изява на мисленето, което реализира сексуалната фантазия, план и начин на удовлетворение в зависимост от зададената тема на вътрешния нагон и на конкордантното му неосъзнато желание.
В тази връзка продължителността и контрола на сексуалната възбуда не произлиза от спецификата и особеностите на екзекутивните органи, а е изцяло функция от обработката на желанието за удовлетворяване. Колкото това желание е необработено и неподложено на психическа трансформация, толкова по-бързо и императивно идва възбудата, оттичането и покоя. Удовлетворителният процес е кратък. Колкото желанието за удовлетворяване е отложено, трансформирано и преработено с сложни схеми на удовлетворяване и задръжка, толкова по бавно и мъчително настъпва възбудата. Оттук и капацитета на желанието остава огромен и незадоволителен, с което се обезпечава дългият възбудно-удовлетворителен процес.
Психичната съзнателна и несъзнателна дейности могат в съюз или не да осигурят невероятни иновативни начини за сексуално удовлетворяне, стига предварителната нагласа на психичната и мозъчна дейност да са потвърдили нови начини за задоволяване или нови екзекутивни органи за възбуда и загасяне на възбудата. Така например при воайорите, възбудата настъпва, когато екзекутивен орган са очите, а не половите органи. ТОва показва голяма роля на сетивата и възможността произхода на възбудата да е различен, но неговата природа да се уравнява на психично ниво в еднакви задоволителни еквивааленти от мозъка при човека. С други думи начините за удовлетворяне, пътищата и броя на екзекутивните органи са много, но механизма на задоволяване в мозъка е само един единствен. Този механизъм е нервно импулсното изпразване и е приоритет само и единствено на мозъчната биологична тъкан. Задоволяване не би могло да настъпи ако раздразите не попълваха депата на заряд в мозъка и после пак там не изпразваха своето напрежително съдържание.