Винаги съм вярвал,че логиката на човек може да преодолее всякакви предизвикателства. Това е защото човешката логика е валидна за човешкия свят, а той е специално култивиран свят, подчинен на самата човешка логика. Обстоятелства не вписващи се в обичайния поток на нещата, често са изпитание за човешката логика. В моя конкретен опит съм се сблъсквал конкретно в подобни ситуации когато съм изготвял класификацията на суицидите. Самоубийството само по себе си е извънредна ситуация, която винаги е съпроводена от извънредни събития. Ето защо и аз смятам, че извънредните обстоятелства правят от нормалните хора не съвсем трезво мислещи хора или поне ги разделя на две групи. Едните се мобилизират, другите се предават и объркват. Реално и съвсем официално никой няма правото да се извинява с извънредността на обстоятелствата, но понякога се случва силата на обстоятелствата да диктува посоката на логиката и реалността на изхода от суматохата, за която става въпрос в заглавието на постинга. Или обстоятелствата често имат своя собствена логика, по-силна от логичното мислене и от човешкия разум, в които той се явява в клопката на една ненормална действителност.