Консервативността, рутината на възприятията и повторяемостта на действията и мислите на човека от една страна и рутината във изменяемостта на външния свят, твърде чужд на човешката вътрешност, правят така, че човек трудно да възприема нови идеи. Също толкова трудно е да родиш своя собствена идея, произлязла от опита и от свободната воля на твоите мисли. И в цялата тази трудна връзка между създателите на нови идеи и приемателите на нови идеи съществува такава огромна пропаст, която се бележи от още един невъобразим и дори жесток феномен, касаещ автора на новостта: честото му затриване, ако не от самата идея, то поне от последстията й, или от голямата му страст към нея.  
Човекът, който ражда нови идеи е обхванат от едно особено странно и необяснимо обстоятелство да бъде жертва на собствената си идея. Сякаш същността на новата идея е не да издигне автора си в тронове и почести, а тъкмо обратното. Идеята иска да се превърне в своеобразен кръст, на който автора й сам да се разпъне, а не само да страда, но и да прояви пълностепенна саможертва. Дори би било обидно да споменавам примери, тъй като няма, нова идея, която да не е поела първите си глътки въздух и чрез тях да не е отмъстила фатално на създателя си. Безброй са примерите, когато откривателите умират или в безкрайно изтощение, или от ръцете на свойте противници, или от последствията на самата своя идея. И тъй като тези явления за които говорим не следват естествения ход на логичната мисъл, бихме могли да допускаме определението проклятие като основателно. 
Няма изследовател, нито откривател, който да не е изстрадал в пълна степен своето верую и своята тайна, до която са го довели резултатите от собствената му евристична работа. 
Може би това е проклятието на познанието, за което така точно се говори в библията и точно това ни кара да си мислим, че в далечното минало хората са били неуки, неспособни на логично мислене и изцяло подчинени на биологичните си инстинкти (това между впрочем е видно от силния тотемичен и житейски страх у първобитния човек от всяко непознато и несвойствено за него място, обект или явление). С трупането на социалния опит и неговото мултиплициращо се предаване вероятно се реализирал в последствие първородния грях на човека да отхапе от ябълката на познанието. Този грях особено в съвремието на човечеството, което е изцяло завладяно от философията и битието на иновациите е единствената реална и най-силна заплаха за пълното изчезването на сегашните цивилизации.  
Първата ни основна идея от разкриване мистицизма на подобна анатемична антилогичност е, че неологистът (откривателят и изследователя на новости, на нови идеи) сам кръчи по via dolorosa на своите достижения, резултати и изводи. Неологистът е принуден да прави жертва целия си живот в израждането на идеята. При това той трябва не само да я роди, но и да я защити и ако е възможно, дори да я възкреси. В този смисъл всяко едно търсещо човешко битие удивително много прилича и наподобява съдбата на Божия син Исус Христос. 
Втория вариант защо проклятието на идеята преследва до смърт своя създател е съсредоточен в колизията между консервативната стара битийност преди раждането на идеята, която генеалогически и еволюционно се чувства застрашена от последиците на "новата идея". Тази колизия и реактивност определя появата на хиляди врагове на новите идеи, които биха се чуствали засегнати, заплашени или поне несигурни Ето този реакционизъм отнема значителна част от силите и енергията на авторите на новите идеи и често ги кара да се борят цял живот, да доказват правотата на идеите си, които въпреки всичко остават нечути приживе. Ето че стигаме до още един човешки психологичен феномен - феномена на обществената гузна съвест - авторите на идеи или всякакъв род постижения биват признати едва след смъртта си, като своеобразна реабилитация, а така също и на възторжено постмортално остойностяване на приносите, върху които авторския авторитет тежи и пречи на чистото възприятие. Разбира се това е форма на обществен цинизъм, но все пак прощаващото е, че става дума за човешки цинизъм. 
Макар и консервативно обществото има право да бъде такова. Това е така, защото в собствения житейски опит се случва съвсем често новите идеи да имат силно дестабилизиращ ефект върху обществото и това е своеобразна форма на съхранение. 
Пътят на нито една нова идея, в това число и пътя на нейния автор, не са никак лесни и виждат трудности породени от консервативния реакционизъм. 
И от тук можем да заключиим съвсем логично колко е тежко и неразумно да си автор на нови идеи, каква тежка съдба и карма е това. Като животът на всеки един жив човек. РАзличака обаче е, че ако обикновения човек се боли със страховете си, то автопите на нови идеи безстрашно отдават веруюто и живота си за каузата и просъществуването на техните идеи. 

Този който ражда идеи няма време за трупане на средства(пари), а осъществяването на идеите изисква пари.Този който дава пари пък не се интересува от върховното осъществяване на идеята, а по какъв начин да си възвърне парите и как да натрупа колкото може повече.Ядрената енергия например първо се използва за бомба и по- късно се мисли за други по бавно възвръщащи парите творения.

ако не беше нарисувал поне "Мона Лиза" кой щеше да се занимава сега с идеите и теориите му? Талантливият в едно е талантлив и в друго. Все от някъде ще пробие ако носи нещо ново и полезно. Всички хора са уникални и необикновени, а консерватизма пази обществата от ненужно напрежение. Идеите на анархиста Кропоткин са признати приживе, но осъществени ли са някъде? И слава Богу! Ако идеята е полезна-тя ще си получи признанието - примр - интернет.

Талантът е проклятие - много точно казано! Понякога се чудя кой е по-облагодетелстван - глупака или гения. Глупака - тънещ в своята глупост и щастлив със сноята неграмотност, а гения - постоянно търсещ и малко нещастен!

se vuzhi6tavam na takiva hora vupreki obstoqtelstvata i trudnostite koito ne podozirat te dulboko v sebe si sa naqsno 4e suvsem novite kra4ki koito druzvat da pravqt kakvoto i da im struvat - sa novi pravilla, koito gi tlaskat napred .V turse6tite hora vinagi moje6 da useti6 jivec - koito v drugite lipsva, tehniq jivot e dinami4en i nespokoen, te znaqt 4e sa tvorci nqma zna4enie v koq oblast ot 4ove6koto poznanie deistvat...