Преливат нежности в теб,
сама господар си и роб
на своя метежен въртоп,
където аз нямам стоп
в дивия копнежен галоп. 
Преливат формите в теб
като надутите платна на кораб
където вятъра е белия ми дроб
и аз поднасям ти моя сироп
възседнал долините на твоя гръб.
Не искам да бъда същински циклоп
в твоя прекрасен вертеп.

:))))))))))mnogo interesno!