Загубеният бележник

Д. Георгиев-Даков Ти скъп си спомен
на душата ми,
пазеше нейните спомени,
но изчезна,
нямам никаква памет
къде отиде душата ми,
живея без теб бележнико,
сякаш живея без белези,
а колко много бяха те,
аз трябваше да помня всичко,
сега отново съм безпаметен
и времето изтри душата ми.