Не искам да те притежавам,
нима възможно е това,
красотата ме осветлява
и взора ми изпепеляващо отваря,
но истината ме натъжава,
колко е хубаво да те познавам
и да те накарам сама да бъдеш моя,
затуй аз Мефистофел съжалявам,
колекционер е празен на души,
дори и волно да са се предали,
може даже да продават 
несъществуващи неща
пред многоликия търговец на души,
но самите себе си ли предадат,
губят всичко на света
и битуват в празнота, в мъгла и тъмнина.





































Душата ни покорна е телесно,
но пред духа трепери
и кът за неговия бит е.
Духът ни води до води 
и до пустини,
той или движи се свободно и живее,
или спира в клопката на вековете.

Koga edna dusha e predala sebe si?

neveroytno e !