Постинг
10.07.2008 19:42 -
За дозата на гордостта -обезценяване и свръхоценяване на собственото его води към пустини
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1428 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2008 19:46
Прочетен: 1428 Коментари: 5 Гласове:
1
Последна промяна: 10.07.2008 19:46
Наскоро имах разговор с една жена, която спомена че няма капка гордост в себе си - никаква - дори и най малка - очевидно поради това не й пречи да обикаля продавачки, институции и какви ли не още места за посещение, за да постига целите си - каквито и да са те. Тогава ми направи впечатление качеството гордост - когато го има в силно изразена степен - то отблъсква от човека, създава непреодолима преграда - с подобен човек не е възможен нито разговор, нито дори минимален човешки контакт - имаш усещането че говориш с планина - сякаш човека с голяма гордост е затворник и роб на собствения си идеализиран свят.
С жената, която писваше до болка на всички и все искаше нещо, лепеше се като лепка, докато хората отсреща не получат припадак и се съгласяваха на всичко само и само да отърват от присъствието й - имах противоположния пример.
Как липсата на гордост може съвсем ясно да кореспондира със всякакъв строен вътрешен свят. Хората без капка гордост не изпитват срам от своите действие и няма как неудобство от никаква ситуация. ОБезценяването и свръхоценяването на собственото его могат да водят и двата случая към пустини, които се различат единствено по пустинния пейзаж.
С жената, която писваше до болка на всички и все искаше нещо, лепеше се като лепка, докато хората отсреща не получат припадак и се съгласяваха на всичко само и само да отърват от присъствието й - имах противоположния пример.
Как липсата на гордост може съвсем ясно да кореспондира със всякакъв строен вътрешен свят. Хората без капка гордост не изпитват срам от своите действие и няма как неудобство от никаква ситуация. ОБезценяването и свръхоценяването на собственото его могат да водят и двата случая към пустини, които се различат единствено по пустинния пейзаж.
1.
анонимен -
Вървя във пустинята - суха и зла
10.07.2008 20:21
10.07.2008 20:21
загубих надежда за глътка вода, потъвам във пясък от този позор. Не дишам - със спряло сърце, миражът поднася миэ синьо море. Море - океан с безбройни вълни и шепот на гларуси: "Ще те спаси!"
Тя е безбрежна, тя е това, к оето, мечтаейки за свобода, презира канони, и догми и власт и те раззижда пласт подир пласт! Тя е всеможеща, тя е кумир. Тя е пророчество. Тя е кураж.
Любов се нарича и не е мираж!
цитирайТя е безбрежна, тя е това, к оето, мечтаейки за свобода, презира канони, и догми и власт и те раззижда пласт подир пласт! Тя е всеможеща, тя е кумир. Тя е пророчество. Тя е кураж.
Любов се нарича и не е мираж!
2.
анонимен -
Касиопея-"За дозата на гордостта"
11.07.2008 08:58
11.07.2008 08:58
Чувала съм две противоположни реплики-"беднякът няма право на гордост" и ""на бедния само едната гордост му остава". В този смисъл те подкрепям-това се две крайни мнения,които не водят до никъде.Човек трябва да преценява реално себе си и да опази достойнството си.
цитирай
3.
анонимен -
qksaiaCsJMTsenGWxb
03.06.2011 10:57
03.06.2011 10:57
It's spooky how clever some ppl are. Tnhaks!
цитирай
4.
анонимен -
wEXTlUccpOLqq
04.06.2011 17:03
04.06.2011 17:03
This has made my day. I wish all psoitngs were this good.
цитирай
5.
анонимен -
VLjRUoLrvhdXAJl
04.06.2011 17:04
04.06.2011 17:04
That's 2 clveer by half and 2x2 clever 4 me. Thanks!
цитирайТърсене