Ти - моя любима,
мое мачете 
и синьо цвете,
в тебе образи
преплитат се безброй,
ти си моя извор на надежда,
може също да си моя край,
макар останал без посока,
надявам се да видя в тебе
рай.

Циано ...мирис на бадеми.
Но не отрова, нито страх.
По-малко времето отнема
от чувствата и скрива прах
лика на спомените бели.
Защо се връщаш пак , кажи
при сините цветя, цъфтели
във мислите ти, но преди?!
Те нежни са, но вехнат тихо
под облачно и зло небе
и стъпките ти ги размиха
сълзи на каменно сърце.

изцапват е светът на мечтите .....