Всяка бяла светлина,
грее в тъмнина,
Бог е тъмнина
в която светлината се топи,
без граници и време.
А демони битуват
в границата светло-тъмна -
наказани като в затвор,
и всякога когато 
граници прекрачват се,
ловуват падналите ангели
свойте жертви до насита.
Изморена светлината каца
в ръцете на Бога,
там е лека за всяка утеха.

за това ли се стремим отчаяно към светлината?И как да минем границата безопасно? Интересна идея има в стиха-и оригинално поднесена-харесва ми!