Безпътна си но търсиш пристан
лодко моя,
защо човешката съдба
е толкоз клета,
не си ти птица,
която да лети високо
и всичко пред очите си
да вижда,
не си дърво високо,
което чака своя край
мълниеносен,
не си ти къща,
която се надява
всичките стопани да преживее,
ти си моя болка и неволя,
ти си ръбеста опора - лодко моя
можеш всеки да си мой край
или мое рождение.

проницателно!
R= да бъде!

Tази лодка нека нежно те люлее, с приказни сънища да те обвие, в омайни светове да те отнесе- и път да няма, леко да е на душата, болката да ти отнеме-мигове на вдъхновение и радост да се лее!