Приятелство - как може
ти само да бъдеш харакири,
подавам аз ръце към теб,
поднасям на тезгях
наивната невинност
и чакам да не бъда сам
със теб приятел и другар,
но ти надсмиваш се
и плащам своята горчива дан
за всеки твой изгоден жест,
за всяка твоя юдена целувка,
аз плащам час по час
във огорчение и във валута,
задето змия не бих понесъл в скута,
но съм допуснал нечие човешко
квазимодо,
поради зла преценка,
да прави сцена с мойто харакири
от ножа на приятеля
загрижен за смеха на мелодрамата,
но аз приятелю ти бях подобен враг,
дали ще можеш да изпиеш чашата
с твоите горчиви сълзи.
Къде отиде образа човешки в теб,
когато цял живот го носиш като маска
и аз не разпознавам в теб
твойта майчина закваска
и твоя изветрял човешки помен,
и ето стигнах да те моля запоследно,
да бъда истински приятел верен
със твойто куче с истинска муцуна.

в тебе да остава болка скрита,която да живее дълго време, като сълза от мъка неизтрита...
Обичаш ли и теб ще те обичат!
Добър ли си и с теб ще са добри.

приятелство-предателство-
до болка познато състояние,но
винаги боли...като за първи път

"дали ще можеш да изпиеш чашата
с твоите горчиви сълзи."

ДАЛИ?!