Приятелство - как може
ти само да бъдеш харакири,
подавам аз ръце към теб,
поднасям на тезгях
наивната невинност
и чакам да не бъда сам
със теб приятел и другар,
но ти надсмиваш се
и плащам своята горчива дан
за всеки твой изгоден жест,
за всяка твоя юдена целувка,
аз плащам час по час
във огорчение и във валута,
задето змия не бих понесъл в скута,
но съм допуснал нечие човешко
квазимодо,
поради зла преценка,
да прави сцена с мойто харакири
от ножа на приятеля
загрижен за смеха на мелодрамата,
но ако аз приятелю ти бях подобен враг,
дали ще можеш да изпиеш чашата
с твоите горчиви сълзи.
Къде отиде образа човешки в теб,
когато цял живот го носиш като маска
и аз не разпознавам в теб
твойта майчина закваска
и твоя изветрял човешки помен,
и ето стигнах да те моля запоследно,
да бъда истински приятел верен
със твойто куче с истинска муцуна.

ne se izmolva. to se pe4eli zavinagi ili se gubi izvednyj.
Kogato izgubi6 priatel gubi6 mnogo.
No to e i bogatstvo i goliam kusmet, koito moje6 da nameri6...

Четейки тази поема навярно посветена на приятелството и още нещо определено усещам смесените чувства на втора!Изролзват се доста тежки слова ,а приятелството е сравнено с харакири...?
Просто приятелството е приятелство - то или го има или го няма!
Поемата е пълна с доста символика ,която малко обърква!
Навярно и повода за създаването на това творение е такъв , навярно нечия душа търси изход или подход ?
Определено е засилен драматизма в творбата и тя определено подписка!
Навярно това е търсено като ефект!

Не това определено са стихове развиващи темата за предателството !
Е нали Юлий Цезар ранен с нож в гърба беше възкликнал -"И ти ли Бруте ?"

И ти ли Бруте?/309/
Тези думи на Цезар към Брут ,когото видял измежду своите убийци на 15 март 44 г пр.н. е Светоний отрича ,макар ,че споменава същата фраза.Кусиос Дио ,твърди също ,че просто не е било възможно да се произнесе тъй като Цезар
е починал веднага!

Предателят дори не е като ЗМИЯТА ,която си мени кожата веднъж в годината , той мени кожата си всеки ден ,а когато потрябва и няколко пъти на ден!

Нито Светоний, нито Кусиос дио могат да бъдат гаранти на думите на Цезар - те са разказвачи, които дори не са светели на убийството - можем да вярваме на думите на убийците - защото резонанса на думите на жертвата продължават вечно да кънтят във думите на убийците - и тази е истината - изумление за жертвата и два пъти по-силен ужас за убиеца, чията вреда е непоправима и жестока, но не може да бъде изкупена с векове или по-точно вината им е безизкупна.