Една самотна птица лети и страда,
една самотна птица търси подслон
и се скита в тъгата-тъма,
прелита през дебри без да има утеха,
желае да срещне първия свой
бял жених  в свидните поля,
но няма сили да лети от болка и глад.
Самотна птицо,
нима не разбра, че стихиите милост не знаят,
нима твоята доброта е невиждаща в безкрая си.
Една самотна птица се скита,
тя намира все трудния път
и открива красотата, 
дори и там
където красивото не вирее.

Сътворил си красиви стихове с много топло чувство което си личи от всеки ред!
Приеми моите ярки адмирации!

Krasotata e v neiniia polet-nelka leti! A ti-pishi, za da kazne na tvoeto ramo, ustrema na poleta si da spodeli, zakrila ot burite da nameri...