Безумието бог го праща,
и на богати и на бедни,
и на зли и на добри,
в любовната игра не се печели,
всички там са жертви
и свойта дан си плащат,
все едно играят на хазарт,
любов - ти дар си неземен,
ти глътка си, и стон, и болка,
ти залък си, и плач, и нежност,
без теб - къде е нашта орисия,
когато вино си и нашата храна човешка,
готова да нахрани всяка нужда
и да намокри всяка суха устна,
без да оставя в ничия душа
ни капка разум,
а само изкушение
и сладко опиянение,
в което да се чувстваш надарен,
че жив си и си още ценен.