Ето там идва някой,
слепият търговец на съдби,
раздава щедро и безплатно
солта на заможните и водата на бедните,
подмамиш ли го с горски ягоди
ще ти даде от сладката вода,
да промиваш цял живот душата
и ще живееш под наркоза сладка.

Дни на пиршевство и болка,
разтегнати или пък свити на хармоника,
разпънати на кръст в житейската агония,
изсмукани до капка от жадните живи,
след края си при загубата на движение,
тогава греховете значат нещо
и истински се те разбират,
защото има време в което да бъдат осмисляни -
изпити са до дъно чашите заблудно сладки,
а после станали горчиви.