Вулкан бъди, изригнал земетръсно!…
Бъди заря от четвърт век лета!…
За обич няма рано или късно,
щом истинска пристига любовта!…
Когато дойдат дългите ни нощи
във царството подземно на смъртта
и корени преплитат наште кости
със хладната прегръдка на пръстта,
ще бъде късно… Моля те, ела –
сега, когато моят дъх е топъл!

дори да ме обгръщаш с дъх студен,
аз ще усещам топлината в теб
и спомените слънчеви ще греят,
аз тука съм и те усещам
с буйното твое дихание,
улавям твоето трептение,
но съм ухо единствено
поставено на твойта гръд
и недопуснато да чуе
по-дълбоко.

kogato slanceto v zanik sleze
i pticite dopeqt pesenta
zareqna v prostora zvezden
6te te sazra:liubimata zvezda

6te tragna az po lunnata pateka
ostavila zad mene gorestta
6te te pregarna i v tanca neka
da ni akompanira cqlata zemq

sega te molq:ti iz4akai
ne tarci dalbokoto v badnina
4asat e obedno razplakan
zamrazena v mene obi4ta:)))))))))

За обич няма рано или късно,
щом истинска пристига любовта!…

Вулкан ще съм и ще изригвам
ще те залея с лавата на мойта страст
бъди като планински извор
дари ме с чистата вода -
усещай топлината в мене
диханието ми горещо
и спомените ще те греят
и винаги ще ме усещаш.
Дъхът ми топъл запази
за твойте дълги и самотни нощи
за царството подземно не мисли
за него ти е рано още.
Бъди сега във този свят със мен
и нека нищо друго няма
и нашите души ще се докосват
и нека любовта е в двама ни...