Гълъб бял в отровни изпарения летял
във златни клетки все залостван
ни мириз на смола на бор, 
ни мириз на тамян
не ще го май спаси, 
когато сам във бездните лети
когато сам обрекъл се на самота
копнее жадно за прегръдка вечна със сокол
и няма как да знае той че свобода с отрова не вирее
и в свойто робство към летеж е роб достоен и фриволен