Прочетен: 3432 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2022 09:25
Нека си припомним че арабския пътеписец и историк казва за българите на река Волга, че също носели ботуши. А Нестор ни описва случай при които волжките българи губят сражение от Владимир I:
„…През 6493 (985): Владимир (I Велики 980-1015) нападнал (волжките) българи плувайки с чичо си Добрин, а турките (узи, гагаузи) довел по брега на коне и победил българите. Добрин казал на Владимир „Огледа ли окованите пленници: те всички носят ботуши. Тези няма да ни дават данък – нека да отидем да потърсим прости хора които носят обувки плетени от лико“. Тогава Владимир сключил с българите мир и си дали клетва един на друг и казали българите: „Нека тогава да се разруши мира между нас, когато камъкът започне да плува и хмела да потъне“. И тогава Владимир се върнал в Киев.“, Нестор (1118) стр. 27.
Обработена волската кожа за обуща, под името „юфт“ е известна в източните страни като българска кожа, име още запазено у перси, калмуци и бухарци[2]. Това занятие на волжко-камските българи ще да е било доста разпространено, щом като се знае, че цялата българска войска е била обута в ботуши, тогава когато войската на колните им народи, като руси и др., не са биле снабдени с такива.
А на миниатюрите на Скилица българските владетели са изобразени винаги с ботуши. Червени ботуши са били снети и от Борис II при детронирането му в Константинопол. Ботуши носеха и българските войници до след втората световна война.
[1] Търговско-промислен глас, брой 30 от 1926 г., в който е напечатана извадка от рапорта на търговския ни консул в Милано, Д-р М. Шипковенски.
[2] Кинкел, Ив. Д-р. Стопанска култура на прабългарите (през 5-14 век), София, 1926. Стр. 63, 64.
Това е извадка от: Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни. 3.010 kg.
https://www.book.store.bg/p160783/bylgarska-istoria-do-xii-vek-prez-pogleda-na-starite-avtori-nikolaj-ivanov-kolev.html
Нека към горното добавим и следното сведение: В изображения върху хидрията от Башова могила до с. Дуванлии (Пловдивско), Баласчев, Г. Д. (1934), втората композиция представлява Аполон, изправен до кон в ход, … той е облечен в дреха на ловец с високи обуща (εμβαδες), които са разрязани отпред. Те се стягали с връзки и ремички „тракийско изобретение“ (Θρακων ευδιμα).
Баласчев, Г. Д. (1934) Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение със 79 снимки в текста, . Издадена за първи път в печатница П. Глушков, София. Препис на съвременен български език Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, 29.03.2018, София, ISBN 978-619-7444-06-3, стр. 130..
https://www.book.store.bg/p224827/starotrakijski-svetilishta-i-bozhestva-g-d-balaschev.html
Други книги на този издател:
https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html
https://ciela.com/publisher/guta-n.html
https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html
http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/
http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
Тагове:
Плочата, изписана на Кирилица, от тракий...
Тайнствената Кирилица открита и в Стара ...
Незабавна отмяна на ЗЗДН
Завинаги честит празник на Руските ни ос...