И все пак – не е ли пресилено да говорим за робство в един свят, който твърди, че се е разделил с практиките на човешко безправие? Според една от дефинициите за робство: „Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са възприемани и третирани като собственост на други хора.“ Съгласно това определение днес нито едно човешко същество не би трябвало да бъде припознато като собственост на друго. Но така ли е в действителност?
Библията разглежда робството не само в контекста на „социално-икономическа и правна система“, но и като духовно състояние. Хората могат да са духовно поробени и да принадлежат на някого, така че да бъдат „ възприемани и третирани като собственост“, а не като свободни личности. Всъщност това е начина, по който съвременните глобални управници се опитват да третират населението на целия свят, принуждавайки го например да следва псевдонаучни здравни правила, противоречащи на здравата логика.
Когато говорим за робство и за личност, би следвало да обърнем внимание на две важни понятия. Тези понятия са съвест и достойнство.
Представата за съвест е свързана с потребността на човешката личност да носи отговорност за своите постъпки. Обикновено се сещаме, че имаме съвест, когато усетим чувство за дискомфорт след като извършим нещо нередно. В много езици думата съвест е производна от понятието за „знание (осъзнаване)“. Тоест, съвестта във всеки от нас ни прави да знаем (осъзнаваме) кое е добро и кое не. По този повод някой беше казал, че съвестта е гласът на Бог, поставен в душата на човека.
В речника на българския език понятието достойнство е определено по следния начин: „Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение.“ Тук е важно да бъде изведена една малка скоба – има разлика между его и достойнство. Егото не се основава на правилната самооценка, защото не включва Божията перспектива в анализа ни, а почива на собствените ни фантазии за това кои сме.
Всеки човек има съвест и достойнство – два дара, които Бог ни е дал още от сътворението. Пречупването на достойнството е един от най-сигурните начини за създаване на роби.
Пречупването на достойнството се случва с принудата (най-често, за да запазим живота си) да извършим нещо, което е против съвестта ни. Принудата, водеща до пречупване на достойнството ни кара да загубим самоуважението си. В повечето случаи робите с пречупено достойнство са най-яростните противници на свободата и свободните хора. Веднъж загубили самоуважението си, заради насилие над тяхната личност, те стават насилници по отношение на отстояващите своите убеждения.
Практиката показва, че съвременния процес на заробване на душите е изключително подмолен. Понеже робството е осъдено като неморална практика от „мрачното“ минало, то управниците се стремят да създадат „доволни роби”, отнемайки свободата им с хитрост – в името на тяхната сигурност.
Шест часа след смъртта на белите зайци
Шоубизнесът като източник на токсично за...