Постинг
27.02.2011 03:48 -
Загадката на гръко-романския бог Асклепий Салдокеленос
Автор: apollon
Категория: Други
Прочетен: 2263 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2012 13:09

Прочетен: 2263 Коментари: 0 Гласове:
21
Последна промяна: 29.01.2012 13:09
Какво означава епитета Saldokelenos? Особено ценно съображение е, че божеството Асклепий търпи гръко-романско развитие на култа и епитетите в конкретни случаи са повлияни от смесени латински и гръцки влияния. Често епитетът се превежда като "бог със златната глава". Според мен повечето лингвисти превеждат неправилно епитета като златен. Особено силно е римското влияние вепохата на възникване на местния култ към Асклепий, изразено с употребата на повсеместно разпространеното салус, салутис - здраве, благополучие, спасение, избавление (примерна употреба в латинското библейскосъчетание "ordo salutis" - ред на спасението). Така три културни общности се ползвали с благата на Асклепий Салдокеленос. За римляните той бил бог на спасението, за траките Асклепий Салдокеленос бил покровител на здравоносния извор, който се намира край днешното село Златна Панега, а за гърците Салдокеленос бил местно божество, чийто извор носел спасение от болест ,мор, гибел и безчестие (от старогр. κηλίς - мор,гибел).
Най-прочутото светилище на Асклепий се намирало в Епидавър (североизточен Пелопонес), където се стичали за изцеление хората от всички краища на Гърция. Едно от най-северните разпространения на култа е това при извора Глава Панега. Новите семантични разчитания на името в най-силна степен отговарят на същността на култа към здравоносното божество Асклепий. Ето защо макар здравето да е злато и пари във всички времена и епохи, семантиката на епитета не е свързана със коренова лексема за злато. Преди навлизането на християнството римляните силно почитали бога на лечението Асклепий. Суровите климатични условия, епидемиите, гладът, бедността, войните, нараняваниата по време на сраженията довели до неимоверно разпространение на този култ в земите на цялата римска империя.
Подобен е етимологичният произход и на епитета Салденос, който произлиза от салутис - спасение и - повод, ръководство в смисъл на Салденос - "повеждащ към спасение". Истинската трудност за лингвистите идва от обстоятелството, че е било много трудно да се допусне тези епитети да са от смесен гръко-романски езиков характер. Автор: Д.Г.-Даков
Настоящата теза е контратеза на мнението, изказано от Дуриданов в неговото съчинение "Езикът на траките":
The Language of the Thracians, Ivan Duridanov. *Saldokela - the name of the source (a spring) of the Panega (Zlatna Panega) river, reconstructed from the epithet of Asklepius - Saldokelеnos in an inscription from Glava Panega. The name is explained as ‘golden spring’ in connection with the greenish (greenish-reddish) shade of the colour of the water of the spring: Saldo- is derived from the IE* g"holto- ‘gold, golden’, assuming that the Greek- denoted the Thracian z (there is no confirmative evidence, however) and -kela ‘a spring’ from the IE *guelna, which also appears in the village name of Kellai.
-кози
Други епитети - Aegocerus -с кози рога
Най-прочутото светилище на Асклепий се намирало в Епидавър (североизточен Пелопонес), където се стичали за изцеление хората от всички краища на Гърция. Едно от най-северните разпространения на култа е това при извора Глава Панега. Новите семантични разчитания на името в най-силна степен отговарят на същността на култа към здравоносното божество Асклепий. Ето защо макар здравето да е злато и пари във всички времена и епохи, семантиката на епитета не е свързана със коренова лексема за злато. Преди навлизането на християнството римляните силно почитали бога на лечението Асклепий. Суровите климатични условия, епидемиите, гладът, бедността, войните, нараняваниата по време на сраженията довели до неимоверно разпространение на този култ в земите на цялата римска империя.
Подобен е етимологичният произход и на епитета Салденос, който произлиза от салутис - спасение и - повод, ръководство в смисъл на Салденос - "повеждащ към спасение". Истинската трудност за лингвистите идва от обстоятелството, че е било много трудно да се допусне тези епитети да са от смесен гръко-романски езиков характер. Автор: Д.Г.-Даков
Настоящата теза е контратеза на мнението, изказано от Дуриданов в неговото съчинение "Езикът на траките":

Πανός gen. Πάν -Пан
αἴγειος, αἴγεος-кози
Други епитети - Aegocerus -с кози рога
Няма коментари
Търсене