Късното откриване на надписите в Казанлъшката гробница е срам за българската археология. България не може да бъде горда със своята наука, която не предприема нужните усилия за консервацията на археологичното си наследство. С цел по-доброто опазване на старините у нас е нужно занапред българските археолози да работят с по-опитните от тях западни колеги и търсят всякаква помощ от западните си колеги.
Макар Европа да се комплексира от богатствата намирани у нас, нужно е повече популяризиране и представяне на българските съкровища като принадлежащи и на Европа. Културата понякога е и политика - дори дипломация. Българските археолози не правят нищо за популяризиране на своите открития, което е жалко. Археолозите трябва да разберат, че капсулирането им в затворено общество пречи на интредисциплинарното роучване на техните находки и осакатява науката като цяло. За жалост българската археология работи с примитивни способи и далеч се отличава от способите на модерната археология и интердисциплинарен подход, какъвто хит е съвременната археология при проучването на древен Египет. Българските археолози все още не са чували какво е днк-анализ на зъбна пулпа на скелет. Огромна част от изровените скелети са изхвърляни като непотребни след приключване на теренните работи. Това никак не са причери за добра археологическа практика и обследване.
Опрадванията като липса на средства и материали не всеки път минават, тъй като почти няма археологически експедици в България, които да не са финансирани по програма.
Най-ужасното е, че на територията на България десетилетия наред са унищожавани архитектурно-исторически и археологически паметници от неграмотни или злонамерени граждани, за да бъдат използвани като строителен материал. Такива примери има край крепостта Состра, край Хисаря, край село Гиген, край множество римски градове и селища по поречието на Дунав.
И до днес човек може да стане свидетел, разхождайки се из улиците на Хисаря, че в зидарията на много неизмазани къщи са полагани римски тухли. Бедността на българското население също не е оправдание да се посяга на историческото и наследство и да се гледа на него като строителен материал.
Не знам за вас, но аз понякога се срамувам, че съм българин.