Д.Г.

Над крепостта,
дървета виснат,
над пропастта
сме ние двамата,
любим се
на поляната,
а небето над нас,
от завист синей,
че наша е само
обичта ни,
която светлей.
Така небето
наблюдава
нашата забрава
и копнее да прегърне
с тази страст земята,
възбудено
от нашата любов
планинска.