Димитъл Георгиев - Даков

Цицерон в едно от своите произведения  "In Pisonem", разказва, че Пизон „...ограбил най-старото и най-святото светилище на варварите...“. В тази връзка той споменава и върховното божество на траките Jovi Sbelsuri. Това е единственото споменаване на името на древния бог от древните автори. Това показва, че той имал регионално, а не повеместно разпространение у траките или негово незаимстване от гръцката митология, не го е направил достояние на вниманието на древните автори, още повече когато неговия култ се е дублирал с известността и върховенството на Зевс в античността. Името Збелсурд е известно от няколко епиграфски паметници в Южна България и Кюсдентилско.
От къде произлиза името Збелсурд? Неговият линвистичен произход е изцяло тракийски. Произлиза от тракийската дума за светкавица - Збелсура, която като съществително име е послужила като основен корен за нарицателното име Збелсурд или Сбелсурд. От своя страна тракийската дума за светкавица сбелсура се състои от корените на две тракийски думи - сбел (сбелт)-светлина, светъл, бляскав и сура - поток. Буквалния превод на тази сложна дума е "поток от светлина". И до днес в българският съвременен език тракийската дума сбел присъства в корена на думата светлина с транспозиция на местата на "л" и "т", което още веднъж само показва древния произход на разглежданите езикови корени. Различните звукови варианти на името Сбелсурд са Zbelthiourdes, Zbelthourdos, Zbelsourdos, Zbeltiurdus, Svelsurdus. Култовете на някои от върховните божества Сбелсурд, Сабазий и Загрей на траките само разкриват автономността на тези божествени образи, също както и политическата независимост на отделните племена. Тази свобода и разнообразие само разкрива независимостта и религиозно-политическия плурализъм на отделните тракийски племена.